Н а 27 ноември 1895 г. са учредени Нобеловите награди. Шведският учен и изобретател Алфред Нобел подписва завещанието си, в което нарежда по-голямата част от състоянието му да се използва за учредяването на Нобеловата награда.
След като разделя част от богатството си, Нобел диктува цялото му останало имущество да бъде използвано за „награди на онези, които през предходната година са донесли най-голяма полза за човечеството“.
Когато Нобел умира година по-късно, семейството му и изпълнителите на завещанието първоначално отказват да изпълнят волята му и първата Нобелова награда е присъдена едва през 1901 г.
Ньойският договор
На тази дата през 1919 г. е подписан Ньойският договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война.
Подписан е от българска страна, под огромния натиск на Съглашението, от министър-председателя Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен. След подписването, според някои медии, той счупва писалката заради тежките клаузи. Според други домакините му предложили да я вземе за спомен, но той отказал. Ратифициран е на 15 февруари 1920 г.
Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини – областите около Босилеград, Цариброд и Струмица, както и няколко села в Кулско и Видинско с предимно влашко население. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, която скоро след това е дадена на Гърция.
България няма право да притежава модерна военна техника, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. В рамките на тази своеобразна професионална войска е забранено общата цифра на военнослужещите (включително офицерите и чиновниците от допълващите части) да надхвърля 20 000 души.
Репарациите, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда златни франка. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на Репарационната комисия, създадена с Версайския договор, която от своя страна ги преразпределя между съюзниците.
Андерс Целзий
На тази дата през 1701 г. е роден Андерс Целзий. Той е шведски астроном, математик и физик. Той предлага ска̀лата за измерване на температурата спрямо тройната точка на водата, която впоследствие получава неговото име – Градус Целзий
Брус Лий
Легендата в бойните изкуства и киното Брус Лий е роден на 27 ноември 1940 г. Брус Лий е артистичен псевдоним на американския (и хонконгски) киноактьор Лий Юен Кам от китайски произход, смятани от мнозина за най-великата и най-влиятелна личност в бойните изкуства през XX век.
Придобил по-голяма известност мъртъв, отколкото жив, Брус Лий влиза в митологията на кунг-фу и става легенда на 20 юли 1973 г. на 32-годишна възраст, точно когато започва да се радва на истинската слава след последния си филм „Дракона идва“. Тази толкова неочаквана смърт повдигна много въпроси, тъй като здравословното състояние на актьора никога не е подлежало на съмнение.
Ада Лъвлейс
На 27 ноември 1852 г. умира Ейда Кинг, графиня на Лъвлейс, родена Огъста Ейда Байрон. Тя е английска математичка, единственото законно дете на поета Лорд Байрон, днес известна като Ада Лъвлейс.
Става известна с превода си на научната статия „Елементи от аналитичната машина на Чарлз Бабидж“ за машина, наподобяваща компютър, към който тя добавя свои бележки.
Днес тя се смята за първия програмист в историята, след като написва алгоритъм за намиране на числата на Бернули в такава форма, че да бъде разчетена от машината (т.е. компютърна програма). За разлика от мнозина, включително и самия Бабидж, които отбелязват само полезността на машината за математически изчисления, Ада Лъвлейс успява да прозре отвъд това и да предугади потенциала на компютрите.
