Н а 27 ноември 2020 г. се навършват 101 години от подписването на Ньойския мирен договор, с който се поставя края на участието на България в Първата световна война. Териториалните клаузи на договора са убийствени за страната ни. С тях са отнети близо 11 300 кв. км български земи. На Кралството на сърби, хървати и словенци /бъдещата Югославия/ са дадени Западните покрайнини /Царибродско, Босилеградско, части от Кулско и Трънско/ и Струмишката околия; Южна Добруджа остава част от Румъния, а Западна Тракия е поставена под контрола на съюзниците от Антантата и впоследствие е предадена на Гърция.
Малко известен факт е, че териториалните претенции на трите ни съседки са били далеч по-големи и под въпрос е било поставено самото съществуване на България като суверенна държава. Решителната намеса на тогавашния американски президент Удроу Уилсън предотвратява това, припомниха днес от Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите в България.
Категоричното заявление на президента Уилсън, че той по-скоро ще напусне Парижката мирна конференция, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало, възпира тези агресивни претенции и в крайна сметка, макар и териториално орязана, страната ни оцелява и запазва своето самостоятелно съществуване. Достойното поведение на президента Уилсън във френската столица е основната причина той да стане Нобелов лауреат за мир през 1919 г.
"За 101 години в столицата на България не е поставен никакъв знак или символ, който да напомня за огромните заслуги, които президентът Уилсън има за запазване териториалната цялост на Родината ни след Голямата война.
Наясно сме, че един век по-късно светът е различен и сега е време за премахване, а не за поставяне на граници, особено тук на Балканите. Но същевременно историята трябва да бъде помнена, за да не бъдат повтаряни грешките ѝ, а също така трябва да бъдат помнени и почитани тези, които са се опитвали да ги предотвратяват.
Затова ние от Асоциацията на прокурорите в България /АПБ/ и Камарата на следователите в България /КСБ/ предприемаме инициатива за поставяне на бюст-паметник на президента Удроу Уилсън в София, чрез който да бъде изразена признателността на българския народ към неговите заслуги за запазване на националния ни суверенитет и териториалната ни цялост.
За целта ще направим необходимите административни постъпки пред Столична община и вярваме, че идеята ни ще бъде осъществена!
Надяваме се нашата инициатива да бъде подкрепена както от други организации, така и от българските граждани!", заявяват от двете организации.
Кой е Удроу Уилсън
28-ият президент на САЩ Удроу Уилсън е доктор по история и политически науки в Университета „Джонс Хопкинс“, гост-лектор в Университета „Корнел“, професор по юриспруденция и политическа икономия в Принстънския университет. През 1910 г. печели изборите за губернатор на щата Ню Джърси. През 1912 г е избран за президент на САЩ. По време на неговите два мандата се приема ефективно антитръстово законодателство, той дава подкрепа за избирателни права на жените, със закон намалява лихвата по кредитите за фермерите, въвежда мерки за забрана на детския труд и закон за създаване на система за трудови обезщетения.
Познат като убеден пацифист, президентът Уирсън се опитва да избегне въвличането на САЩ в Първата световна война. Казва, че ако Америка се бие, това няма да е свързано с националистичните спорове и амбиции, а с необходимостта от морални цели.
На 8 януари 1918 г. в специално послание до Конгреса на САЩ той отправя към воюващите държави своето послание, станало известно като 14 точки на Уилсън - проект на САЩ за принципите за договаряне на всеобщ мир. В него той залага принципите на свободната търговия, отказа от тайни споразумения, демокрация и правото на самоопределение.
