1986: Чернобилската авария в редки снимки
17

С ерийният филм „Чернобил“ на HBO грабна вниманието на световната публика през последните месеци.

Превърна се в сензация не с известни актьори или продуценти и режисьори, а със сюжета си - пресъздаване на събитията от аварията в Чернобил.

Някои критици намират сериала за достоверна интерпретация, други го виждат като пропаганда, а позицията на Русия по темата е – „Отлично заснета лъжа“.

Независимо от различните мнения относно нашумелия сериал обаче, трагичното събитие от 1986 г. остава в историята като най-тежката авария в сферата на ядрената енергетика.

Заедно с аварията на АЕЦ Фукушима I от 2011 година, тя е едно от двете събития от седма степен по Международната скала за ядрени събития (най-високата степен).

На 26 април 1986 г. серия от експлозии

унищожава реактор на Четвърти блок на съветската Чернобилска атомна електроцентрала. Централата се намира в близост до град Припят, Украйна, на 18 км северозападно от град Чернобил, на 16 км от украинско-беларуската граница и на около 110 км на север от Киев.

Първите пожарникари пристигат няколко минути след разрушаването на корпуса на реактора и отделянето на радиоактивна пара, частици от горивото на реактора, графит, както и други компоненти от активната зона на реактора. След взрива частиците достигат приблизителна височина 2,5 км в атмосферата.

Веднага в болница са приети 213 души

28 от тях умират от остра лъчева болест до края на годината. Повечето са пожарникари и спасители, които се опитват да овладеят аварията, неуведомени за опасността от радиоактивния дим.

Общо над 600 000 човека участват в ликвидирането на радиокативните отпадъци. Около една десета от тези хора умират, а 165 000 остават инвалиди. Пряко от взрива загива само един човек.

От зоната на инцидента са евакуирани общо 135 000 души, в това число и 45 000 от съседния град Припят.

Въпреки това в дните и месеците след аварията редица фотографи посещават мястото на инцидента, за да запечатат трагедията на лента.

Вижте поредица от снимки от аварията в Чернобил от 1986 г. в галерията:

1986: Чернобилската авария в редки снимки

От 2012 г. в Русия на 26 април се отбелязва Денят на участниците в ликвидирането на последиците от радиационни аварии и катастрофи и в памет на жертвите на тези аварии и катастрофи. В страните от Общността на независимите държави на 26 април се отбелязва Международният ден в памет на жертвите на радиационни аварии и катастрофи.

За аварията:

Всичко започва с учение на персонала за спиране на реактора при затруднени условия, както и тестване на самозахранваща система. Процедурни нарушения, недостатъчна комуникация между операторите и служителите, отговарящи за безопасността, както и проблеми на самия реактор довеждат до аварията.

Мощността на реактора е намалена както и циркулацията на охлаждащата вода. Това довежда до бързо нагряване на охладителя до степен на кипене и образува парни джобове в тръбите, които го пренасят.

Една от особеностите на графитния реактор е големият положителен температурен коефициент на реактивност -  мощността на реактора расте с увеличаване на концентрацията на парата поради понижения топлообмен и намаленото забавяне на неутроните.

Тъй като произвежданата от реактора мощност бързо се увеличава, операторите нареждат аварийно ръчно спиране, което означава бързо и пълно вкарване на управляващите реакцията пръти в зоната на реактора. Поради бавната скорост на механизма, задвижващ прътите на забавителя, графитните върхове на прътите временно изместват охладителя, което ускорява реакцията и нагряването на реактора.

В рамките на няколко секунди мощността на реактора скача до около 30 000 MW, т.е. 10 пъти повече от мощността в нормален режим. Прътите с ядрено гориво започват да се топят, а налягането на парата бързо се увеличава и предизвиква голям взрив, съпроводен от изгаряне на водород от охладителя.

Взривът изхвърля и разрушава капака на реактора, тежащ 1200 тона, разкъсва охладителните тръби и разрушава част от покрива. Когато въздухът влиза в съприкосновение с графитния забавител от вътрешността на реактора, графитът също се възпламенява.

По-голямата част от последвалото радиоактивно замърсяване е резултат от огъня, който разпръсква радиоактивните частици високо в атмосферата. Разтопените графит, горивни пръти и много други материали достигат температура от над 1200 градуса по Целзий и започват да прогарят дъното на реактора. Смесвайки се с разтопен бетон и тежки метали, те образуват полутечен материал, подобен на лава.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@
Коментирай
Кирилица:
Фонетична
Имате 2000 позволени символа

* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!

17 коментара
 
Стайко Стайков
Ексклузивно

Стайко Стайков остава на свобода

Преди 14 часа
<p>Борисов обясни защо се въоръжаваме</p>
Ексклузивно

Борисов обясни защо се въоръжаваме

Преди 17 часа
Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни

Водещи новини