Л ятото на 1911 г. американският археолог Хирам Бингъм пристига в Перу с малък екип с надеждата да откриe Вилкабамба – последната инкска крепост, паднала под испанско владение.
Пеша и с магарета екипът преминава пътя от Куско през долината Урубамба, за да достигне върха на планина, където ги насочва местен фермер, твърдящ, че там има останали руини.
Фермерът нарича този връх Мачу Пикчу, в превод - „Стар връх“.
Археолозите пътуват в продължение на шест дни
и в града Агуас Калиентес плащат на местен собственик на кръчма да ги отведе до върха.
Посредата на пътя нагоре кръчмарят инструктира младо момче как да отведе американците до върха и се връща в градчето.
Пристигайки при руините Бингъм и екипът му се оказват между два неравни върха, заобиколени от заснежени планини над р. Урубамба.
През годините джунглата не е успяла да запази селището, а дори обратното, но въпреки това Бингъм успява да разграничи каменните тераси и стените на разрушения град, издаващи за някогашното му съществуване.
„Мачу Пикчу може да се окаже най-голямата руина,
открита в Южна Америка“, пише Бингъм по-късно за откритието.
Първата му книга за откритието носи заглавието „Изгубеният град на инките“. Той пише още книги и множество статии в следващите години.
Следобеда, след като пристигат на мястото, археолозите прекарват в правене на снимки.
В следващите месеци екипът разчиства руините от джунглата и разкрива все по-впечатляващи останки от някогашното инкско селище – уникално построени къщи, светилища, стъпала и тераси.
Няма останали писмени сведения за града на инките,
който векове наред се е крил от чужди очи високо в джунглата на перуанските Анди над р. Урубамба и неговите обитатели - инките не са имали писменост.
Не е ясно и защо са го напуснали – една теория казва, че ги е прогонила епидемия от едра шарка. Смята се, че градът е бил населен, докато испанците превземат Перу през 1532 г.
Археологическите разкопки показват, че може би Мачу Пикчу не е бил обикновен град, а курорт или цитадела за елита на инките. В него е имало огромен палат и храмове. Малко хора са живели в Мачу Пикчу по време на дъждовния сезон, когато първенците са го напускали. Вероятно мястото е избрано заради уникалното си местоположение и геоложки особености – планинската верига зад Мачу Пикчу наподобява лице на инка, гледащ към небето, а носът му е най-високият връх Хуайна Пикчу (Младият връх).
В Мачу Пикчу има 140 различни конструкции, над 100 каменни стълбища, фонтани, свързани помежду си с канали и дренажна система, издълбана в скалите. Според археолозите той е бил разделен на три големи сектора: свещен, народен и за аристокрацията.
В първия са основните археологически съкровища на града – Интихуана – Слънчевата наблюдателница, до нея – Храмът на слънцето – единственото запазено светилище на главния бог на инките – Виракоча, а до него прочутият Храм с трите прозореца изграден от огромни каменни блокове и наречен така заради трите трапецовидни отвора, Дворецът на Великия жрец с огромен камък в средата, където са се извършвали жертвоприношения.
Селското стопанство в региона се развива от 760 г. пр.Хр.
Това сочат археологически разкопки в областта на р. Урубамба и заобикалящите я долини.
Между 1300 и 1500 г. Кралство Куско се развива като град под развитието на Манко Капак.
Регионът Вилкабамба попада под контрола на инките през 1440 г. по време на кампания, проведена от деветия инкски крал – Пачакутек. Това е и една от първите фази на територианата експанзия на инкитие.
Според учени и историци Мачу Пикчу е кралско имение, построено за крал Пачакутек около 1450 г. Други спекулират, че селището се превръща в свещен център по времето на Инкската империя.
Населението на Мачу Пикчу е било между 300 и 1000 жители и е било съставено главно от роднини на Пачакутек и религиозния елит, както и най-големите майстори в различните занаяти, специално привикани от различните крайчета на империята.
Интересно:
По време на пътешествията си из Перу Бингъм успява да получи всевъзможни разрешителни от властите в Лима, които му позволяват да занесе в Йейл около 5000 предмета от цитаделата.
Наскоро Перу обявява, че ще започне съдебни процедури, за да си върне хилядите артефакти от Йейл. Днес властите в Лима твърдят, че в началото на XX в. са се съгласили с преместването на находките само с условието, че те ще бъдат върнати.
От Йейл отвръщат, че при събирането на предметите са следвани стандартните практики за времето и че предлагат разумна оферта да върнат някои от артефактите.
Тригодишни преговори между Перу и САЩ завършват безуспешно - Лима си иска обратно артефактите, за да бъдат показани на голяма изложба, с която да отбележи 100-годишнината от откриването на Мачу Пикчу и заплашва САЩ със съдебен иск, а от Йейл предлагат да работят с перуанското правителство и да организират паралелни експозиции с предмети на инките в Йейл и в нов музей в Перу, но не и да върнат артефактите.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
криза, която тихо расте" />
