В улканът Тамбора е претърпял няколко века на латентност преди 1815 г., причинена от постепенното охлаждане на водна магма в нейната затворена магмена камера. Вътре в камерата на дълбочини между 1,5 и 4,5 км се образува разтварянето на течна магма под високо налягане по време на охлаждането и кристализацията на магмата. Създадено е свръхналягане на камерата от около 4000–5000 бара, като температурата варира от 700–850 градуса по Целзий.
През 1812 г. вулканът започва да бумти и генерира тъмен облак. На 5 април 1815 г. се случва гигантско изригване, последвано от гръмотевични детонационни звуци, чути в Макасар на Сулавеси на 380 км, Батавия (сега Джакарта) на Ява на 1260 км и Тернате на Молукските острови на 1400 км. Сутринта на 6 април вулканичната пепел започна да пада в Източна Ява със слаби детонационни звуци, продължили до 10 април.
In 1815, Mount Tambora in Indonesia's eruption was so massive it caused global temperatures to drop, leading to the "Year Without a Summer." Crops failed, skies darkened, and even Europe saw snow in June!
— Facts (@lifefacts108) October 21, 2024
📹 worldhistoryandculture pic.twitter.com/6tnMpDygpC
Това, което за първи път се смята за звук от стрелба, се чува на 10 април в Трумон, Суматра, на повече от 2600 км разстояние.
Нов анализ и съгласие в датите предполагат, че тътенът на Тамбора е бил чут още по-далеч в Нонг Кай на 3352 км, Виентян на 3368 км и може би Мукдахан на 3117 км.
Около 19 ч. на 10 април изригванията се засилват. Цялата планина се превръща в течаща маса от „течен огън”. Пирокластични потоци се спускат каскадно надолу по планината към морето от всички страни на полуострова, заличавайки село Тамбора и засягайки обща площ на сушата от около 874 km2. Цунами с умерен размер удря бреговете на различни острови в индонезийския архипелаг на 10 април с височина до 4 м в Сангар около 22 ч. Цунами с височина 1–2 м беше съобщено в Бесуки, Източна Ява, преди полунощ и едно с височина 2 м на Молукските острови. Общият брой на загиналите се оценява на около 4600. Силни експлозии се чуват до следващата вечер, 11 април. Пепелният воал се разпространява до Западна Ява и Южен Сулавеси.
Изригването на Тамбора от 1815 г. е най-голямото наблюдавано изригване в записаната история. Експлозията е била чута на най-малко 2600 км и по-вероятно на над 3350 км, а пепелта е падала на най-малко 1300 км.
Последствията – година без лято
In this gripping documentary, we delve into the chilling events of 1816, famously known as the Year Without a Summer. Join us as we explore how the eruption of Mount Tambora led to devastating climate anomalies across the globe, causing plummeting temperatures, failed crops, and… pic.twitter.com/N2DsmG4lnr
— Colonel Tim Kirk (@winterofsicknes) March 16, 2025
1816 г. е позната като Годината без лято поради значителните климатични аномалии, които причиняват глобално понижение на средните температури с 0,4 – 0,7 градуса по Целзий. Това води до тежък недостиг на храна в северното полукълбо. Доказателствата сочат, че аномалията представлява основно вулканична зима, причинена от голямото изригване на вулкана Тамбора. Годината без лято поражда селскостопанско бедствие. Някои историци я определят като „последната голяма криза на препитанието в Западния свят“. Климатичните отклонения от 1816 г. имат най-голямо въздействие върху крайбрежието на Северния Атлантик – Нова Англия в САЩ, Атлантическа Канада и Северозападна Европа.
В резултат от поредицата вулканични изригвания, реколтите в споменатите райони са много бедни в продължение на няколко години. Последният удар е нанесен през 1815 г. с изригването на Тамбора.
Европа, все още възстановяваща се от Наполеоновите войни, страда от недостиг на храни. Бунтове за храна избухват във Великобритания и Франция и започват грабежи на складове за зърно.
Най-много насилие има в Швейцария, където гладът принуждава правителството да обяви извънредно положение. Големи бури и обилни валежи, придружени от наводнения на големите европейски реки, и замръзвания през август все се приписват на вулканичното събитие. В Ирландия избухва голяма епидемия от тиф между 1816 и 1819 г. През този период загиват около 100 000 ирландци. Оценено е, че смъртните случаи през 1816 г. са били двойно повече от тези през обикновена година.
- „Титаник“
На 10 април 1912 г. един от най-известните кораби в историята „Титаник“ потегля от Саутхемтън на първото си и последно плаване. При влизането си в експлоатация „Титаник“ е най-големият плаващ кораб и вторият от трите океански лайнера от олимпийски клас, построени за „Уайт Стар Лайн“. Първокласните помещения за настаняване са проектирани като връх на комфорта и лукса. Те включват гимнастически салон, плувен басейн, стаи за пушачи, изискани ресторанти и кафенета, турска баня във викториански стил и стотици разкошни каюти.
April 8, 1912, Monday: As preparations continue for Titanic’s maiden voyage a further 4,000 tons of coal are loaded into her bunkers, the ship also takes on most of the fresh supplies she’ll need for the crossing.#Titanic #RMSTitanic #Southampton pic.twitter.com/rXVVwp0bHF
— Titanic New York | Pier 16 (@TitanicNewYork) April 7, 2025
Името „Титаник“ произлиза от титаните в гръцката митология.
Построен в Белфаст, Ирландия, в тогавашното Обединено кралство Великобритания и Ирландия, „Титаник“ е вторият от трите океански лайнера от „олимпийския“ клас – водещият кораб е „Олимпик“, а последният кораб от класа е „Британик“.
„Титаник“ потъва драматично само 5 дни по-късно – на 15 април след сблъсък с айсберг. От приблизително 2224 пътници и членове на екипажа на борда загиват 1496 души.
Още събития на 10 април:
- 2001 г. – Нидерландия приема закон за евтаназията
- 2019 г. – астрономи публикуват за първи път снимка на черна дупка
- 1932 г. – роден е египетският актьор Омар Шериф („Лорънс Арабски“, „Доктор Живаго“, „13-ият воин“)
- Международен ден на съпротивителното движение
