Л ипса на възможности за работа, обезлюдяване на регионите и лоша инфраструктура са най-големите проблеми в българските общини, четири месеца преди местните избори.
Това показва регулярното тримесечно проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 7-13 юни 2015 г.
Продължаващата емиграция на хората в активна трудова възраст към големите градове и чужбина променя рязко икономическата и социална картина в регионите, увеличава рисковете от битова престъпност, пълзяща гетовизация и контролиран вот.
Няма промяна в пасивния скептицизъм, доминиращ отношението към работата на основните държавни институции
Напреженията в различни сфери през последните месеци и засилващата се атака срещу реформи в тях водят до лек ръст на критичните оценки към правителството като цяло и по-силен – към дейността на членове на кабинета.
"Алфа Рисърч" регистрира изключително интересна и рядко срещана тенденция – едновременен ръст и на доверието, и на недоверието, и на привържениците, и на противниците към няколко ключови реформаторски настроени министри, като най-изявен е този процес в отношението към здравния министър Петър Москов и социалния Ивайло Калфин.
На дъното по обществено доверие сред държавните институции продължава да бъде съдебната власт (съд и следствие – по 8%, прокуратура – 6%).
Аналогично е и отношението към БНБ с едва 9% доверие. С действията си по казуса КТБ централната банка срина дълго трупания си капитал на доверие и вече една година не може да го възстанови.
Малко по-високо е доверието към полицията (18%) и армията (19%), но и при тях тенденцията е негативна.
Единствените обществени институции, при които доверието доминира над недоверието, са БНТ (52%), БНР (48%) и Българската православна църква (35%).
Личните рейтинги на президента Плавнелиев - 24%, и министър-председателя Борисов - 33%, са по-високи от тези на повечето държавни институции
Следващите месеци ще покажат дали тe ще са в състояние да спечелят обществено доверие за невралгичните реформи и така да спрат ерозията на институционално доверие, или обратното – ерозията ще повлече и тяхната подкрепа, ако проблемните сектори не бъдат успешно реформирани.
55% от анкетираните смятат, че инициираният от президента референдум за изборните правила може да донесе позитивни промени в излъчването и контрола над народните избраници
Приблизително толкова е и делът на хората, които възнамеряват да участват във всенародното допитване, което означава, че сме на практика на границата за валидност на референдума. От партийната мобилизация и гражданската активност ще зависи дали ще се промени настоящото статукво в изборния процес, смятат социолозите.
Ако следващата неделя имаше избори, парламентарно представените партии биха запазили в общи линии подкрепата, с която влязоха в 43-то Народно събрание
От началото на годината ГЕРБ бележи постепенен лек спад, но остава първа политическа сила - 21,9%. БСП излиза от най-ниската си точка и реализира символичен ръст - 11,5%, ДПС запазва устойчиви позиции със 7,3% подкрепа.
Двойствената позиция, която заемат ПФ и АБВ – едновременно на участници и критици на правителството, очевидно им носи известни бонуси. Патриотите достигат електорално РБ, който е в застой (и двете партии имат по 5,7% подкрепа), АБВ нараства до 3,5% и така изпреварва Атака (3,2%).
Електоралната картина на местните избори обаче поради съчетанието от мажоритарен вот и местни специфики, може да се окаже много по-различна от парламентарната.
Впоследствие завоюваните от партиите позиции в местната власт са в състояние да повлияят върху тежестта и дългосрочната им политика в национален план.
