Ш естима са членовете на кабинета с положителен рейтин, като премиерът Бойко Борисов е сред тях, сочи проучване на социологическата агенция "Сова Харис" за политическите нагласи на българите.
Представителното изследване, което обхваща 1000 души, е по поръчка на вестник "Преса" и обхваща периода 12-18 март 2015 г.
Безспорен отличник сред министрите е министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Според социолозите хората оценят факта, че тя присъства почти навсякъде, където се откриват нови обекти или има природни бедствия и аварии.
Втори според оценката на избирателите е здравният министър Петър Москов. Реформаторът наложи директен език и конфронтация с проблемите в може би най-тежкия след съдебната сфера сектор - на здравеопазването, посочват от социологическата агенция.
Групата на успешните министри се допълва от социалния министър Ивайло Калфин и Томислав Дончев, който отговаря за европейските фондове.
Сред тях гражданите поставят и Румяна Бъчварова, която освен че отговаря за коалиционната политика, отскоро пое и тежкия ресор на МВР.
В тази група е и министърът на културата Вежди Рашидов, въпреки недоволството сред културните среди при повторното му заемане на същия пост.
Оценката на избирателите формира и група, която може да бъде наречена
"златната среда"
В нея се включват както Меглена Кунева, министрите на транспорта Ивайло Московски и на финансите Владислав Горанов, така и някои от новите имена като министърът на спорта Красен Кралев, външният министър Даниел Митов, на туризма Николина Ангелкова, на икономиката Божидар Лукарски, на земеделието и храните Десислава Танева и на отбраната Николай Ненчев.
В групата с най-ниско ниво на удовлетворителни оценки са най-вече министри от секторите, в които се налагат неотложни реформи.
Това са министърът на правосъдието Христо Иванов, на околната среда и водите Ивелина Василева, на енергетиката Теменужка Петкова и на образованието Тодор Танев.
Институциите пък се делят на две основни групи
според оценките на избирателите, посочват от "Сова Харис". В едната са тези с положителен рейтинг, при който одобрението надвишава неодобрението. Във втората са тези, при които негативните оценки преобладават.
Първата група включва Българската православна църква, омбудсмана, Европейския парламент и Европейската комисия. Нито една от тях обаче не е свързана с българската държавна администрация.
При всички останали институции не само одобрението е с по-ниски стойности, но и преобладава неодобрението.
В дъното на скалата са структурите, свързани със съдебната власт. Очевидно е, че очакванията на хората са за радикална реформа в тази сфера, отбелязват от агенцията.
