Л ичният рейтинг на премиера Бойко Борисов бележи ръст от 33.4% и се покачва леко, но устойчиво след повторното влизане във властта.
Това сочат данните от регулярното тримесечно проучване на социално-политическите нагласи на "Алфа Рисърч".
То е проведено в периода 7 – 15 април 2015 г. сред представителна извадка от 1020 пълнолетни граждани от цялата страна.
Независимо от трудностите и противоречията, съпътстващи съставянето на настоящото правителство и относително ниската обществена подкрепа, при която функционира, лидерът на ГЕРБ и министър-председател Бойко Борисов се очертава като единственият български политик, чийто рейтинг отново тръгва нагоре след връщането във властта. От октомври до април доверието в него нараства с 8 на сто, посочват от агенцията.
Класацията на най-успешните министри се води от министъра на регионалното развитие и благоустройство Лиляна Павлова (26,3%),
следвана от здравния министър Петър Москов (24,3%). След него, с близки позиции в съотношението "позитивни-негативни оценки" се нареждат Томислав Дончев (15,3%), който губи част от подкрепата си и Ивайло Калфин, чийто рейтинг се покачва (19,7%).
Ръст в личния рейтинг отбелязва и новият министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова, а сериозен спад – финансовият Владислав Горанов, който заедно с икономическия Божидар Лукарски и образователния Тодор Танев получават най-ниска обществена подкрепа.
Като най-успешни политики на правителството се оценяват инфраструктурната (38%), културната (29%), външната (25%),
а като най-неуспешни – политиката по доходите (9%), следвана от икономическата, социалната и образователната (по 17%).
Шест месеца след започналия мандат на втория кабинет Борисов, оценките за дейността му започват плавно да се поляризират. Очакванията за реформи и липсата на видими резултати в най-проблемните направления засилват обществената критичност, а сред причините за бавния ход на промените най-бързо нараства тежестта на тезата, че липсва желание и политическа воля за провеждането им, отбелязват от социологическата агенция.
Към началото на април
правителството успява да запази доверието си на равнището от началото на годината (23%),
но отрицателните оценки бележат ръст от 36% до 40%.
Подкрепата за лидерството на Бойко Борисов в правителствената коалиция и липсата на управленска алтернатива продължават да обуславят значима електорална преднина на ГЕРБ пред останалите политически сили.
Ако изборите бяха следващата неделя 22,4% биха подкрепили ГЕРБ, 10,2% – БСП, 7% – ДПС,
5,8% – Реформаторския блок, 5,7% – Патриотичния фронт, 3,1% – Атака, 2,2% – АБВ. С 1% подкрепа партията на Николай Бареков на практика изчезва, отбелязват от "Алфа Рисърч".
Единствено в център-дясно е налице консолидирана подкрепа. Останалият политически спектър и на равнище партии, и на равнище лидери е силно фрагментиран. Това не позволява мобилизация на обществена енергия, независимо от запазващите се високи нива на недоволство от дейността на държавните институции и икономическата ситуация в страната, сочи анализът на социолозите.
Кризата в левия спектър очевидно е свързана и с криза на лидерството в него.
Михаил Миков, с общо доверие от 13% трудно може да спомогне за електорален пробив на БСП. От своя страна, ходовете на Георги Първанов по оттеглянето от председателския пост в АБВ и преминаването през нов избор, също не са повлияли позитивно на рейтинга му. Той губи 3% от януарските си стойности и се установява на 20% доверие при 43% недоверие.
Лютви Местан и Николай Бареков водят негативната класация на най-нехаресваните български политици –
съответно със 79% и 81%.
Статистически значим ръст през периода от януарското проучване на "Алфа Рисърч" до април отбелязват лидерите на националистически формации – Валери Симеонов (15%), Красимир Каракачанов (16%) и в по-малка степен – Волен Сидеров (9,4%).
Практически няма промяна в рейтинга на лидерите от Реформаторския блок. Меглена Кунева и Радан Кънев се ползват с по 14% доверие при около 50% недоверие. Божидар Лукарски и Николай Ненчев – с по 9% одобрение при 40% неодобрение и съответно, по-слаба разпознаваемост. Сериозен проблем за блока остава фактът, че сред симпатизантите му няма изразена категорична подкрепа за нито един от председателите на партии.
Според изследването поляризирано остава отношението към президента Росен Плевнелиев – доверието към него бележи лек спад от 29% до 26% за последните три месеца при 37% неодобрение и също толкова неутрални оценки.
Останалите държавни институции не успяват да преодолеят острия дефицит на обществено доверие.
Парламентът запазва одобрение от 11%, но критиката за дейността му нараства рязко до 53%.
Публичната активност на прокуратурата също не води до промяна в обществените оценки за нейната ефективност. Работата на системата като цяло и главният прокурор Сотир Цацаров в частност продължават да са сред най-неодобряваните от хората. Както в началото на годината, действията на главния прокурор получават 11% одобрение срещу 41% неодобрение.
