Защо колективистичната култура у нас пречи на развитието
Забележете: има нещо културологично-изумително във факта, че се разправяме за ваксини. Моят частичен прочит е свързан с масовата инфантилизация, индуцирана от дигиталния достъп на плебса до медия, каквито са т. нар. „социални мрежи“.
***
Не говоря за прословутия „щурм“ на парламента – там е ясно, на организаторите в общи линии им дреме на шмайзера за зеления сертификат, т.е. дневният ред там е друг. Мен, като културен антрополог, ме занимава единствено фактът, че самият достъп на плебса до медия, разбира се, ражда чудовища.
***
Един от моите задочни учители, Хеерт Хофстеде, би се изумил как пандемията – не само у нас – влияе и дори препрограмира умствения софтуер. За нещастие, той почина точно месец преди въпросния форсмажор в Европа, на 12 февруари 2020.
***
А може би се е отървал от възцарилата се релативистка реалност, в която неговите изследвания и идеи сякаш нямат място.
***
Е, глупости, разбира се, че имат. Ще опитам вместо него, дано ми прости. Въпреки че да се „преведат“ идеите на Хофстеде е непосилна задача, дори за ренесансов ум като моя.
***
Цялата работа при него, ако мога да я сведа до нещо напълно разбираемо, е следната: държавите със студен или умерен климат обикновено залагат на индивидуалистична култура (сто пъти вече съм казвал как самата идея за протестантството е довела до благополучие), която прави така, че оцеляването на хората зависи повече от тяхната лична инциативност.
***
Което утвърждава индивиуалистичните култури. Примерът е очевиден: разселващите се европейци, населили Северна Америка, Австралия (Джокович така и не го схвана, уинк-уинк) и дори Нова Зеландия по дефиниция са индивидуалистично настроени, за да напуснат старата си среда (знаете за картофения глад в Ирландия в средата на 19-и в. и подобни събития) и да се устроят в държави, в които всеки трябва да се грижи за себе си. Тези държави (макар че няма идеални, много ясно) правят така, че в тях – като цяло – я няма лефтиската идея, че държавата е някак длъжна да ти сипва в човчицата, докато си лежиш.
***
Опростявам нарочно, с извинение към савантите по въпроса.
***
Ерго, този индивидуализъм увеличава богатството, колкото и днес да ненавиждаме клоуна Борис Джонсън и неговите леви мерки, нищо че се води Тори – има неща, които дори в днешния релативистки дискурс (и форсмажор) не се променят.
***
Хофстеде ни завеща най-важното – индивидуализъм срещу колективизъм. За нещастие, нашата национална култура на възприятия, ако въобще има такова нещо, спада към второто.
***
Обяснявам накратко (щот, нали, вече никой не чете дълго): колективистичната култура не означава лява солидарност, която и без това е пагубна, а нещо по-дълбоко вкоренено и опасно. Означава да не можеш, поради бъг в историческия умствен софтуер, да се откъснеш от груповата си идентичност; да напуснеш вътрешната родова група.
***
Т.е. да нямаш собствена agency, животът ти да се застъпва (overlapping) екзистенциално с този на родителите, да се свиваш в „черупката“ на родовото. Което в крайна сметка в постмодерната епоха доведе до популисткия „патриотизъм“.
***
Или „патридиотизъм“, ако позволите.
***
Мисля, че ние страдаме от това, и не сме сами – същото, по няква причина, се наблюдава в Сърбия, да речем (но не и в Австралия, хахах). С важната уговорка, че всички типологии, за които говоря, не изчерпват житейските ситуации.
***
За мен, като антрополог, е лесно да опитам да предложа обяснение спрямо поведенческите модели, спрямо „балканския етос“, но няма да го направя, защото и моята наука е истинска наука. (Адептите на истинските природни науки биха ме презрели като „уманитар“, но това е съвсем друг въпрос).
***
Хофстеде предлага блестящ пример, в който някъв френски писател бил казал, че родните му холандци били, цитирам, “peuple jaloux qui a un curieux penchant pour tout ce qui est terne” – т.е. че холандците били ревниви (към своето, т.е. предубедени), и изпитвали страховита склонност към всичко обикновено. (Тук, като полиглот, да обясня, че terne не кореспондира с великата френската концепция за ennui, т.е. за сартъровото усещане за екзистенциална скука; “terne” е по-скоро нещо като “dull”, или, на руски, нещо като „тупой“, което е относително далеч от нашето „тъп“; най-яко е на италиански, ако позволите – noioso или дори tedioso, някой, който хем е скучен, хем е тъп).
***
Далеч по-важно обаче е защо, по „скалата“ на организационните култури, ние сме „колективистична“ – те някак се обуславят от общите въприятия на всекидневните практики, от паметта (ценностите на „основателите“) и от заучаването на символи.
***
Пак да опитам да преведа: чрез казуса как Васил Левски живее в метасмисъл като моя любим отбор „Левски“. Ние, Сектор Б, сме предмет на племенна култура – което, по същество, е смесване на национална и организационна култура (Васил Левски е сърцето на нацията, и ние сме го възприели като символа на символите, в случая като семантична сублимация). Така ценностите на ключовите или символни лидери несъмнено оформят организационната култура, поредстсвом общи практики, памет, символи, ритуали и т.н. Въпрос на заучаване и мета-мислене: ние обичаме Левски не само като име на нашия клуб, но и като националния наш светец.
***.
Извън фенските пристрастия, имаме проблем с колективистичната култура. Тя ни диктува и още нещо неприятно: че първата мисъл на всеки назначен в уж полза на държавата е „кво да профитиървам“, „как да оправя себе си“ – като конвулсивен порив да избягам от въпросната вътрешна група.
***
Успокойте се: и френският държавен служител си мисли същото. В социологията това е известно като разликата между „местен“ и „космополитен“ – и, в случая при френските общини, разликата е между една вътрешна и „външна“ морална рамка.
***
Някога му виках „морален компас“. Сега не смея, защото организационните процедури вземат връх над резултатите – чрез релативизма на социалните медии.
***
А релативизмът направи така, че евристичният научен процес, медийно, да се свие до нищо.
***
Annus horibilis. Така древните римляни наричат, де факто, лошата реколта.
***
Аз пък ще предположа, че 2022 ще е една от най-отвратителните години – икономически, здравно и всякак.
***
Както е казал учителят Дънов, fucking ‘ell.
NB: Адвокатите на „Нова Броудкастинг Груп“, много неприятни и кисели професионалисти, предупреждават: никаква част от този текст не може да се препубликува без изричното им разрешение.
криза, която тихо расте" />
