"Членството в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е следващата голяма икономическа и политическа задача пред нашето общество, която намира подкрепа във всяко едно правителство от началото на работата на Координационния механизъм през 2018 г."
Това заяви премиерът в оставка Росен Желязков на пресконференция в Министерския съвет, на която генералният секретар на ОИСР Матиас Корман представи годишния доклад за икономическото развитие на България в присъствието на министъра на външните работи в оставка Георг Георгиев и министъра на финансите в оставка Теменужка Петкова.
България започна разговори за присъединяване към ОИСР
"ОИСР е организацията, която обединява 38 развити страни в целия свят", отчете Желязков.
По думите му в момента сме в края на третата пътна карта, като първата пътна карта беше за периода 2018-2020, втората за периода – 2021-2023 г., а третата за – 2023 – 2025 г. Условно има 25 тематични групи, по които се водят разговорите и по които показателите за напредък се отчитат. До началото на 2025 г. от тези 25 тематични групи седем бяха с приключили досиета, съобщи премиерът в оставка.
Той каза, че до настоящия момент за 2025 г. страната ни е приключила следващите девет досиета плюс две, които всеки момент ще бъдат приключени, тоест общо 11.
"Остават ни още седем, които тази година щяха или ще бъдат приключени успешно, за да може България да стане част от тази организация", подчерта Желязков и добави, че това не е просто въпрос на престиж, а и огромна предпоставка за инвеститорския потенциал на страната за средата, в която се развива нашето общество и условията, за които българският бизнес може да изпълнява своята успешна роля.
Корман посочи като основни предизвикателства за България: сравнително ниската производителност на труда, застаряващото население и разходите за пенсии, бедността, корупцията и влошаващото се качество на образованието.
"Големите предизвикателства, които стоят пред нас са свързани с конкурентоспособността, а предпоставките за конкурентоспособността на страната се коренят в по-доброто образование, по-добрата инвестиционна среда, по-добрия пазар на труда, всичко онова, което е свързано с по-доброто функциониране на публичната администрация. Става въпрос за онези предпоставки, които могат да създадат по-голяма добавена стойност и по-голяма продуктивност на работната сила в България като се отчитат и всички предизвикателства в това число и демографските такива, както и предизвикателствата пред социалните системи на страната", каза Желязков.
Донев: Членството в ОИСР е основен приоритет
След представянето на доклада от Матиас Корман българският премиер заяви, че България винаги е успявала и това винаги е било по трудния начин.
"И членството на България в ЕС беше предхождано от криза, и участието ни в банковия съюз, пътят към Шенген и еврозоната бяха предшествани от години на нестабилност, като в момента пак сме в период на политически неясноти за това по какъв начин ще посрещнем тези предизвикателства", отбеляза Росен Желязков.
Той изрази надежда, че този национален подход ще ни доведе до добър край и до членство в ОИСР още през 2027 година.
"България, в нелека конкуренция с Румъния и Хърватска в нашия регион, ще бъде 39-ият член на ОИСР", посочи премиерът в оставка и изрази увереност, че всяко следващо правителство на България ще работи за това.
"Високо оценяваме вашия продуктивен ангажимент на вашето правителство за напредъка за присъединяване на България към ОИСР. Много добър е напредъкът. Надявам се да го доведем до успешен край до края на годината", посочи от своя страна Матиас Корман.
"Жизненият стандарт в България се доближи до този на страните членки на ОИСР", каза той и отчете, че българският брутен вътрешен продукт е 64% от средния за ОИСР на глава на населението.
По думите му движението на България е в правилната посока, но призова за разумна фискална политика.
След това Корман се срещна и с председателя на Народното събрание Рая Назарян.
"Страната ни продължава активната работа по изпълнението на препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и има амбицията да приключи присъединителния процес в рамките на 2026 г."
Това заяви председателят на Народното събрание Рая Назарян на среща с генералния секретар на ОИСР Матиас Корман.
Председателят на парламента подчерта, че присъединяването към ОИСР е основен външнополитически приоритет на България, с който са ангажирани всички компетентни български институции.
"Това е надпартиен, национален приоритет, който присъства в програмите на политическите партии", отбеляза Рая Назарян.
Председателят на парламента изрази благодарност за подкрепата и личната ангажираност на генералния секретар към процеса на присъединяване и подчерта отличното взаимодействие със Секретариата на Организацията. Рая Назарян отбеляза, че ще разчитаме на тази подкрепа за успешното приключване на процеса по присъединяване, независимо от вътрешнополитическата динамика.
По думите на председателя на Народното събрание процесът на присъединяване на България към ОИСР е възможност за укрепване на демократичните институции и модернизация на управлението. Рая Назарян посочи важната роля на парламента в хода на присъединителния процес, която включва ускорено разглеждане на законопроекти, които касаят изпълнението на препоръки на ОИСР. Тя подчерта, че само през последната година и половина парламентът е приел единадесет такива законопроекта за изменение и допълнение на съществуващото законодателство, последният от които през месец януари 2026 г. За важността на присъединяването на България към ОИСР свидетелства и създаването през месец май на миналата година на Подкомисия за подпомагане процеса по присъединяване на България към ОИСР, в която членуват народни представители от всички парламентарно представени партии.
Председателят на парламента заяви, че българските институции остават твърдо ангажирани със запазването на макроикономическата стабилност и фискалната дисциплина. Рая Назарян изрази увереност, че ще продължаваме да работим за поддържане на предвидима и отговорна фискална рамка и отбеляза, че последователността в политиките и институционалната стабилност са основни предпоставки за насърчаване на инвестициите, икономическия растеж и повишаването на общественото доверие.
Рая Назарян каза, че страната ни работи и постига напредък по много от предизвикателствата, засегнати в препоръките на Икономическия преглед, свързани с повишаване на конкурентоспособността, инвестиции в иновации и човешки капитал, енергийния и цифровия преход, прозрачността и борбата с корупцията. Според нея тези усилия показват, че се движим в правилната стратегическа посока и това се отчита от ОИСР.
"Разчитаме на продължаващата подкрепа на Народното събрание и се надяваме на най-бърз напредък. Добре, че представителите на политическите сили застават зад тази цел. Ние сме ангажирани да постигнем успех в присъединяването на България към ОИСР и се надяваме да приключим този процес в рамките на 2026 г.", заяви Матиас Корман.
ОИСР е създадена през 1961 г. с цел стимулиране на политики за устойчиво икономическо развитие, повишаване жизнения стандарт на населението и поддържане на финансова стабилност, се посочва на сайта на Министерството на външните работи. Тя e наследник на Организацията за европейско икономическо сътрудничество, създадена да управлява американската и канадска финансова помощ (т.нар. план "Маршал") за възстановяване на Европа след Втората световна война.
