А ко се повишат заплатите, емиграцията намалява. Заключението е на австрийския „Винер цайтунг” (Wiener Zeitung) и касае страните от Източна Европа, включително и България.
Данните на виенския Институт за международни икономически сравнения сочат, че в България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния, Словения и Словакия, процесът на приближаване на доходите към тези в Западна Европа е бавен и протича с доста различна скорост.
От 2000 г. насам средното заплащане за час труд в Чешката република е нараснало с 51%, до 7,0 евро. В Румъния увеличението е два пъти и половина, до 4,20 евро. В България почасовото възнаграждение на труда се е удвоило, достигайки 4,0 евро. За сравнение обаче в Австрия то е 24,3 евро.
Колко губи българинът, когато взима заплатата си на ръка
Синдикатите оптимисти, очакват по-високи заплати
Защо ниските заплати са разрушителни за България
Въпреки огромната разлика във възнагражденията между отделните държави, опитът на Чешката република показва, че ръстът на доходите може да спре и дори да обърне процеса на емиграция.
През 2020 година българите и румънците ще продължават да търсят работа в чужбина, но страни като Чехия или Унгария вече ще привличат повече работна ръка, отколкото емигрира.
Този процес, освен със самия размер на възнагражденията, е свързан и с други фактори, като социалната сигурност и ниската безработица. Делът на безработните в Чехия е само 2,4% или вече може да се говори за пълна заетост.
Чешката икономика е добре интегрирана във веригите на производство и предлагане на германския пазар. Това гарантира стабилно търсене за продукцията на предприятията в Чехия.
От 2000 г, насам населението на страната намалява средно с 20 000 души на година заради емиграцията. В навечерието на финансовата криза от 2008 г. обаче силният икономически растеж обръща тенденцията. През предходната 2007 г. броят на имигрантите надхвърля този на емигрантите в съотношение 5 към 1. Тогава населението на Чешката република нараства с 80 000 души.
През 2015 г. изходящият и входящият поток на търсещите работа се изравниха. И сега се очаква населението на Чешката република да расте с 12 до 15 хиляди души годишно до 2030 г.
Румъния обаче ще продължи да губи годишно между 40 000 и 50 000 работници. Всяка година нетната емиграция от България пък възлиза на около 30 000 души, по данни на Евростат.
Тук стигаме и до другия важен фактор – неравенството на доходите. Няма значение с колко расте средната заплата, ако неравенството между работещите се увеличава.
В Австрия например, 98 на сто от заетите работят в сектори с колективни договори. Така социалното партньорство между бизнеса и синдикатите осигурява равномерно увеличаване на възнагражденията в икономиката. В източноевропейските страни обаче либерализацията на пазарите на труда води до това, че все повече от заплатите се определят от отделните компании.
През 2000 година 98% и от трудещите се в Румъния са били наети по колективни договори, а днес делът им е намалял до 35 на сто. Подобно е и положението в България, където синдикалната дейност и колективните трудови договори са съсредоточени основно в държавния сектор.
В резултат заплатите в отделни сектори като ИТ бранша растат непропорционално бързо спрямо приноса на отрасъла за икономиката през последните години. В други пък, като туризма – има застой. А в селското стопанство възнагражденията на труда дори намаляват.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Добави ни в предпочитани източници в Google
