Срещу Народния театър "Иван Вазов" в София се издига първата най-висока къща, построена в столицата ни преди повече от век.
Всичко започва, когато барон Христо Гендович решава да построи най-високата сграда в София, разказват от NOVA. Небостъргачът бил превърнат в „доходно здание”, а сем. Гендович с шестте им деца живели в по-малка къща тъкмо до нея. Това ни разказва неговият внук – Кирил Гендович. „В едната е живял доста луксозно – 3-етажна, с индивидуално парно на въглища, стаи с копринени тапети, доста богато”, разказва Кирил Гендович.
По време на Втората световна война бомбите падат именно върху къщата, въпреки че целта е била Военното министерство. „След първите бомбардировки наемат къща в Банкя, няма никой в тази сграда и остава само единия брат Александър Гендович. Твърди, че някой е давал сигнали от покрива при въздушните бомбардировки и те буквално са оцелили светлината от фенерчето”, разказва той.
По-късно съдбата не е особено благосклонна към най-високата тогава къща в София. „По законите на красотата братята англичани я разрушават, а след това братята съвети я национализират. Вълко Червенков прави един митинг пред Театъра и казал: „А, тук къщата на барон Гендович веднага да я разрушите и те дори са дали предписание фамилията да си я разруши за своя сметка”, посочва още внукът на барона.
Но кой всъщност е Христо Гендов, как се е превърнал в барон и що за човек е бил той? „С една дума хубав и богат човек. Бил е учител в Чинтуловата гимназия, познат е с Левски”, посочва Гендович.
По време на Руско-турската война превеждал от руски на войските и ги снабдявал с храна и стоки. За тези си заслуги бил награден щедро. „На един тържествен обяд в Пловдив, когато Княз Донкуков-Корсаков го награждава с титлата „барон” и Гендович. Дава му един документ „Барону Гендовичу”, разказва внукът му.
След Освобождението Гендович бил депутат в девет парламента. Живял като аристократ – до идването на комунизма, когато къщите на барона са конфискувани от властта. „Даден е един апартамент с три стаи. Впоследствие им взимат последните стаи, най-малкият син – моят баща е изселен”, споделя Кирил Гендович.
Оттук обаче продължава историята на внука на барон Гендович – Кирил, той далеч не може да се похвали с охолния и щастлив живот на аристократското си потекло. Докато в един есенен ден не срещнал любовта. „Тя си върви по бул. „Патриарх Евтимий” и реших да я закача”, спомня си Кирил Гендович.
„Идва при мен и казва: „Искам да се запозная с вас, моето хоби е да събирам имена на хубави момичета. След това му казах: „А, не, не искам да се виждаме”, защото той искаше да ми определи среща.
И така вече 50 години сем. Гендович пази искрата от онази първа среща бул. „Патриарх Евтимий“. Заедно успяват да си върнат и старата къща на барона. „Никой не е предполагал, че комунизма ще падне. Но баща ми мечтаеше да си върне къщата един ден”, посочва Кирил Гендович.
Години по-късно фамилията заживява като аристократично семейство – членуват в „Юниън клуб” заедно с други наследници на българската буржоазия. „На рождения ден на царя бяхме – на 80-тата годишнина, прекрасен и умен човек и уравновесен, който може да бъде пример за много хора”, посочва внукът на Гендович и допълва, че има по-хубава гледка от тази на техния балкон. „Това е гледката от Министерството на отбраната, защото гледат от нашата къща”, заяви той.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
