България е на прага на едно от най-значимите си икономически постижения – въвеждането на еврото през януари. По време на този исторически преход управителят на Българската народна банка Димитър Радев очертава предизвикателствата и възможностите, които очакват страната.
В интервю той подчертава, че членството в еврозоната не е крайна цел, а нов етап, който ще изисква още по-строга дисциплина, силни институции и отговорна политика.
Управителят на БНБ Димитър Радев: С еврото България не губи, а печели суверенитет
България се готви да приеме еврото през януари — важно постижение както за страната, така и за Българската народна банка. Какви ще бъдат най-големите промени за икономиката и за обикновения гражданин?
- Присъединяването към еврозоната безспорно е стратегически етап за България. То е кулминация на години последователни усилия – постигане на макроикономическа конвергенция, институционално развитие и отговорна политика. За икономиката това означава по-дълбока финансова интеграция, засилено доверие на инвеститорите и по-голяма устойчивост спрямо външни шокове. За обикновения гражданин най-осезаемите ефекти ще бъдат практични: премахване на валутния риск с основните ни търговски партньори, по-ниски транзакционни разходи и по-голяма ценова прозрачност. Накратко – членството отваря нови възможности за устойчив растеж и просперитет. Но трябва да подчертая, че тези ползи ще се реализират изцяло само ако продължим дисциплинираните политики, които ни доведоха дотук.
Имате ли притеснения, свързани с членството?
- Рискове винаги има, но те не произтичат от самото евро, а от начина, по който ще управляваме отговорностите си в рамките на еврозоната. Истинският риск е вътрешното успокоение – погрешното убеждение, че членството в еврозоната може да замени добрите национални политики. Напротив – участието в еврозоната засилва необходимостта от фискална дисциплина, структурни реформи и силни институции.
Димитър Радев: България може да се превърне в богата европейска държава
Вие посочихте, че България няма да последва примера на Гърция и да използва по-ниските лихвени проценти за прекомерни разходи. Как може да се избегне това?
- България има силна традиция на фискална предпазливост, а ниското ни съотношение дълг към БВП – едно от най-ниските в ЕС – е доказателство за това. През последните години тази дисциплина беше поставена на изпитание от политическа нестабилност и глобална волатилност, което доведе до известно разхлабване на фискалната позиция, което сега трябва да бъде коригирано. Натискът за по-високи разходи рядко идва от домакинствата или бизнеса — той произтича от политически решения. Изкушението да се използват по-ниските лихви като оправдание за разхлабена фискална политика е добре познато. Затова утвърдената институционална рамка на България, основана на фискални правила и разумен надзор, е от ключово значение. Убеден съм, че фискалната дисциплина ще остане водещ принцип.
Членството в еврозоната означава, че БНБ ще загуби един от основните си парични инструменти – изискванията за минимални задължителни резерви. Имате ли алтернатива?
- Да, институционалният контекст ще се промени. Резервните изисквания ще бъдат хармонизирани с правилата на Евросистемата и БНБ вече няма да ги определя едностранно. Но в условията на валутния борд способността ни да водим активна парична политика и без това е силно ограничена. Присъединяването към еврозоната не е загуба на автономия, а стратегическо надграждане. За пръв път ще имаме глас в оформянето на паричната политика на еврозоната чрез участието си в управленските органи на ЕЦБ. Това е съществен институционален напредък.
В същото време БНБ запазва пълния контрол върху макропруденциалната политика, която остава мощен и гъвкав инструмент. Участието ни в Единния надзорен механизъм допълнително засилва координацията и надзора. Този преход не е свързан със загуба на инструменти, а с тяхното модернизиране и интегриране в по-силна рамка на политики.
Димитър Радев: Ползите от еврозоната са съществени
Какъв ефект може да има членството в еврозоната върху българските банки?
- От 2020 г. България е част от Банковия съюз чрез рамката за тясно сътрудничество с ЕЦБ, която обхваща както Единния надзорен механизъм, така и Единния механизъм за преструктуриране. Членството в еврозоната ще доведе този процес до пълна интеграция. То означава по-високи стандарти на надзор, по-голяма прозрачност и последователност в банковия сектор. Българските банки вече са под съвместен надзор, а очакванията – особено по отношение на капиталовата устойчивост и управлението – ще продължат да се повишават. Възможно е да има известна консолидация, особено сред по-малките институции, но това е естествен процес. Ролята на БНБ остава непроменена: да гарантира финансовата стабилност, да защитава вложителите и да насърчава устойчивостта на банковата система.
криза, която тихо расте" />
