Националният съвет по тристранно сътрудничество се събра на заседание. То е по искане за становище по предложения на опозицията за промени в Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за допълнително социално осигуряване и Кодекса на труда.
Една от идеите предвижда държавните служители поетапно, до 2032 г., да започнат сами да поемат осигурителните си вноски.
Процесът трябва да започне с 2% участие от страна на служителите, като постепенно този дял достигне 40% до 2032 г.
Друго предложение е да не се изплаща обезщетение за безработица на лица, които са работили в България по-малко от определен минимален срок.
„Правителството няма да подкрепи законодателни промени, които ограничават права или водят до намаляване на доходите на работещите хора". Това заяви заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев, цитиран от NOVA.
„За нас е изключително важно при промени в законодателството да се спазват основните принципи в трудовото и осигурителното законодателство и да се гарантира баланс между правата на всички работници, служители и работодатели“, подчерта Донев.
Той посочи, че част от обсъжданите предложения на пръв поглед изглеждат справедливи, но биха могли да доведат до негативни последици за доходите на хората.
Според Донев правителството търси решение, което да осигури равнопоставеност между различните групи, без да се стига до ограничаване на права или финансови загуби за работещите.
Дали законопроектите ще срещнат подкрепа от социалните партньори, предстои да стане ясно след заседанието.
Съвсем нормални писма, които са изпратени до първостепенните разпоредители с бюджета, така че това, което сме дали като указания, трябва да бъде изпълнено, заяви пред журналисти вицепремиерът и министър на финансите Донев.
Думите на вицепремиера идват във връзка с появилата се информация в медиите, че кабинетът "Радев" замразява минималната работна заплата на 620,20 евро до 2028 г., както и че още от 1 август се въвеждат лични осигуровки за държавните служители и съдебната власт, но не и за МВР и МО, въз основа на писмо с указания на Гълъб Донев, разпратено до министрите за подготовката на Бюджет 2026.
По време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество във връзка с информацията, Донев каза: "Ще вървят преговори със социалните партньори, така че, виждате, Тристранката заседава".
"Нищо не коментирам повече", категоричен бе финансовият министър.
По-късно стана ясно, че Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не е постигнал съгласие по отношение на осигуровките на държавните служители. Правителството, синдикатите и бизнесът изразиха различни мнения по законопроекта за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), внесен от Мартин Димитров и група народни представители от „Демократична България“.
България е в началото на процедура по свръхдефицит, което налага предприемането на сериозни мерки, които не касаят само 2026 г., но и следващите поне пет години, каза Мартин Димитров при представянето на законопроекта. Осъзнаваме, че имаме много избиратели, които са държавни служители – високоинтелигентни и сериозни хора, посочи той. По думите му законопроектът цели да изравни положението на частния и държавния сектор. Той разясни, че се предвижда преходен период – за 2026 г. съотношението между личните вноски и вноските на работодателя да бъде 2% към 98%, за 2027 г. – 5% към 95%, като в рамките на седемгодишен период достигне 40% към 60%.
По думите на депутата държавните служители по Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт са 61 200 души. По Закона за МВР и Закона за отбраната и въоръжените сили броят им е 70 200.
„Не приемаме това предложение“, каза социалният министър Наталия Ефремова. Тя заяви, че законопроектът не дава гаранция за запазване на доходите. По думите ѝ той не осигурява сигурност, че ще бъде гарантирана справедливостта за държавните служители.
Ася Гонева от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) определи предложението като цинично. „Ако бяхте толкова загрижени за държавните служители, нямаше да предложите законопроект, без да сте помислили, че с него намалявате разполагаемия им доход“, коментира тя. „Не подкрепяме законопроекта“, обяви Гонева.
„Ако ще изравняваме права и задължения, трябва да го направим изцяло – каквото пише в Кодекса на труда, да важи и за държавните служители, заедно с класа за прослужено време“, коментира Атанас Кацарчев от Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“. По думите му предложението на Мартин Димитров и група депутати се прави на парче.
Синдикатите коментираха, че държавните служители не са равнопоставени спрямо останалите работещи, тъй като не могат да работят на друго място и не могат да имат собствена фирма.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изразиха принципна подкрепа, каза Добрин Иванов. По думите му законопроектът е стъпка в правилната посока, тъй като възстановява справедливостта и уеднаквява осигурителния режим за работещите в публичния и частния сектор.
Мария Минчева посочи, че Българската стопанска камара (БСК) смята, че държавните служители трябва да поемат сами личните си осигуровки. Според нея обаче БСК има резерви относно практическото реализиране на подобно предложение, тъй като в законопроекта на Мартин Димитров липсват разчети за финансовото му отражение върху бюджета на държавното обществено осигуряване. Тя добави, че трябва да бъде изготвена пътна карта за пенсионната система, за да се видят отделните елементи.
Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) каза, че неговата организация подкрепя предложението.
Радка Йосифова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заяви, че нейната организация също подкрепя законопроекта.
В дневния ред на заседанието на НСТС бяха няколко законопроекта.
