Н а 1 септември по хилядолетна традиция се отбелязва началото на новата църковна година. В храмовете се извършва молебен на този ден и се изпросва Божи благослов за „благоприятна Господня година“, за която говори Исус Христос в проповедта Си в синагогата на град Назарет.
А доколкото в гражданския ни календар новата година се отбелязва на 1 януари, ние и тогава извършваме такава молитва към Бог – Господаря на времето и на цялото творение, за да живеем в мир и любов, които са основа на истинското благоденствие.
На този ден се почита и паметта на един известен подвижник – свети Симеон Стълпник. Наречен е така, защото дълги години живял върху изградена от него кула, на старобългарски „стълп“.
Свети Симеон е роден в 389 г. в област Кападокия, Мала Азия. От малък бил отдаден с цялата си душа на вярата в Исус Христос. Един ден той бил силно впечатлен от думите на Спасителя, че са блажени тези, които скърбят за греховете си и за злото, което преобладава в света, защото те ще бъдат утешени от Бог. Блажени са също и тези, чиито сърца са чисти от всякаква греховна нечистота, защото те ще видят Бог.
Симеон пожелал и той да води такъв живот, затова отишъл в манастир, където престоял десет години, получил необходимата подготовка за духовен живот и се замонашил. Но той желаел да води уединен живот и затова с благословението на игумена се оттеглил в една пещера. Там прекарал три години в пост и усилена молитва.
Много хора научили за светия му живот и започнали да се стичат при него за духовен съвет и помощ. Той мъдро ги поучавал и всички получавали голяма полза от това. Накрая обаче подвижникът решил да се откъсне напълно от общуване с други хора и си изградил каменна кула, висока 36 лакти. Така живял в непрестанна молитва и святост цели 37 години. Упокоил се в 459 г.
- Народни поверия и обичаи
Първият ден на септември маркира началото на новата стопанска година в българската традиционна култура. Традициите на Симеоновден са пряко обвързани със земеделието, подготовката за оран и стремежа към осигуряване на плодородие.
Рано сутринта жените замесват пшенично тесто и изпичат специални питки, с които ритуално захранват добитъка, предназначен за полска работа. Наред с тях се приготвят и малки кравайчета, които се поставят на рогата на воловете и биволите.
Тръгването към нивата носи характерен празничен облик. Орачите и сеячите са облечени в чисти празнични дрехи, а жените ги изпращат, като обикалят около тях и ръсят въглени от жар с цел работата да върви леко и да бъде успешна.
Символиката на първата бразда е от ключово значение: след нейното изораване стопанинът разчупва обредната пита на четири части. Първото парче той хвърля на изток, второто дава на добитъка, третото заравя в земята за нейното наторяване и благословия, а последното изяжда сам.
Вярванията около празника налагат редица ограничения с цел запазване на изобилието в дома. На този ден е забранено изнасянето на каквито и да е предмети, както и даването на пари или стоки назаем. Домакинските задължения като готвене, пране и простиране също се отлагат.
Особено внимание се отделя на първата среща за деня. Смята се, че характерът и намерението на първия човек, влязъл в къщата, определят успеха на цялата стопанска година. По същия начин орачът следи кого ще срещне по пътя към нивата, като срещата с човек, носещ пълен съд или товар, се приема като знак за богата реколта.
Добави ни в предпочитани източници в Google
