Т ри планети, които са оцелели след смъртта на своите звезди, са открити в космоса, според SCMP.
Стареещите звезди се раздуват до размера на червени гиганти и могат да погълнат близките планети, но астрономите са открили три системи, в които планетите са оцелели след подобно разширение.
Как планетите са оцелели близо до гигантски звезди?
Екип, ръководен от Цян Шънбан от Университета Юнан, е използвал данни от космическия телескоп TESS на НАСА. Изследователите са се фокусирали върху звезди, които вече са преминали пика на своето разширение и отново са се свили.
Проучването обхваща три подобни системи в клъстера на северното небе:
Най-рисковият обект се намира близо до звездата 24 Воловар (24 Boötis), на приблизително 300 светлинни години разстояние. Звездата някога се е раздула до повече от 100 пъти сегашния размер на Слънцето.
Всяка от трите звезди има голяма планета в много близка орбита, която е трябвало да бъде напълно унищожена.
Досега астрономите знаеха само за един подобен случай, открит в съзвездието Малка мечка през 2023 г. След като откриха три нови аномалии наведнъж, учените стигнаха до заключението, че това не е съвпадение, а резултат от определени физични закони.
Какво означава това за бъдещето на Земята?
Смята се, че след 5 милиарда години Слънцето ще изчерпи водорода в ядрото си, ще се превърне в червен гигант и ще погълне Меркурий и Венера, докато превърне Земята в изпепелена скала.
Новото изследване обаче доказва, че дългосрочната съдба на планетните системи е много по-сложна, отколкото класическите модели са предвиждали. В момента учените нямат точен отговор как точно планетите са успели да оцелеят.
Съществуват няколко хипотези:
- Звездите може да са си взаимодействали или да са се слели с други спътници, като по този начин не са достигнали очакваните размери;
- Системите може да са погълнали други вътрешни планети, което е довело до радикално преразпределение на орбити.
Изследователският екип планира да тества тези сценарии, тъй като разбирането на механизмите за оцеляване на такива светове помага за по-точното предвиждане на еволюцията не само на екзопланетите, но и на Слънчевата система.