В разгара на страстната седмица за православните християни официално бе открито 49-ото Народно събрание.
На Велика сряда честта да удари първия звънец се падна на най-възрастният депутат Вежди Рашидов. Той бе избран за председател на 48-ото Народно събрание след дълги дни на дебати и разгорещени спорове.
Кой ще заеме този пост ва настоящия Парламент, предстои да разберем.
В момента своите номинации за председател на 49-ото Народно събрание са обявили от ГЕРБ-СДС. Това е Росен Желязков. За негов заместник ще бъде предложена Росица Кирова.
От "Възраждане" също се включват в надпреварата за председателския пост. Те застават зад името на адвокат Петър Петров.
"Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се". Това е клетвата, която новите народни представители положиха преди да заемат новите си работни места.
По традиция в пленарна зала прозвучаха химните на Република България и Европейския съюз.
240 са депутатите, които влизат в състава на 49-ото НС. В него има представители на шест партии и коалиции - ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, "Възраждане", ДПС, БСП и ИТН.
Преди дни председателят на партия "Има такъв народ" Станислав Трифонов подаде заявление, с което се отказа да бъде народен представител в 49-ото Народно събрание. Заявлението му бе прието с 12 гласа "за" и един "против". Асен Балтов от листата на ГЕРБ-СДС също се отказа от депутатското си място в 49-ия парламент.
Разпределението на мандатите в 49-ото Народно събрание
ГЕРБ-СДС получава 69 мандата. Това е с пет места повече от "Продължаваме Промяната - Демократична България", която ще има общо 64 депутати. От "Възраждане" ще бъдат излъчени 37 народни представители. ДПС получава 36 мандата. Депутатите на БСП ще бъдат 23, а на "Има такъв народ" 11.
В състава на новоизбрания парламент влизат 58 жени и 182 мъже, толкова, колкото и в 48-ото Народно събрание(НС). Средната възраст на народните представители е 46 години.
Сред тях са политолози, археолози, историци и журналисти, някои от които са с по три магистратури.
Цели 31 пък имат опит в изпълнителната власт като министри в правителствата на Бойко Борисов и Кирил Петков.
Лидерът на ГЕРБ този път ще се закълне като депутат от Пловдив. Прави го за първи път от 2021 г. насам, след като пропусна няколкото къси парламентарни мандата. В предизборната кампания сега обеща, че този път ще влезе в парламента, за да преговаря лично за правителство.
Това обаче няма да направи Слави Трифонов, който остава извън НС.
Лидерът на ИТН се закле само веднъж досега, когато партията му влезе за първи път в Парламента през април 2021 г. Тогава той така и не отиде в сградата на Народното събрание, но се включи дистанционно в работата на 45-ото НС, провело едва 9 заседания.
С отказа си Трифонов освободи място за 31-годишния Станислав Богдански от Благоевград. Той бе трети в листата, но с 349 преференции се изкачи място нагоре. Богдански е завършил публична администрация в ЮЗУ "Неофит Рилски", кара магистратура по национална сигурност. Работи в застрахователната сфера.
В последния ден преди старта на 49-ото Народно събрание своето желание да се откаже от депутатското място изрази и Лена Бориславова от "Продължаваме Промяната". Тя подаде заявление в ЦИК, което не бе уважено.
Трима психолози ще има сред депутатите от този мандат
Сред новобранците в парламента е Валентина Димова от БСП, която е магистър по социална психология и е работила като психолог в център за обществена подкрепа в Полски Тръмбеш.
Освен нея експерт по психология и социални дейности е и Илиана Жекова от ГЕРБ, която има парламентарен опит. Както и колежката ѝ Христина Георгиева, която освен че е завършила политически мениджмънт, има специализация по психология.
Още осем са медиците в 49-ото НС. Най-много са в ГЕРБ - бившият здравен министър и хирург проф. Костадин Ангелов и доц. Лъчезар Иванов. Тук има и двама анестезиолози - д-р Красимир Събев от Смолян и Иван Червенков от Пловдив.
Пулмологът д-р Александър Симидчиев и ортопед-травматологът Ивайло Митковски от Варна са в групата на ПП-ДБ. Последният е новобранец в парламента. Роден през 1966 г. във Варна. Работи в МБАЛ “Света Анна” и е гл. асистент в МУ - Варна. Той е един от учредителите на ДСБ, общински съветник от 1991 г. насам.
Групата на лекарите в НС се допълва от Джевдет Чакъров от ДПС. В парламента се завръща имунологът проф. Андрей Чорбанов от ИТН.
Запазва се тенденцията от последните парламенти - под 1/4 от всички са жени. 57 са представителките на нежния пол, които ще седнат зад парламентарните банки в този мандат, съобщава "24 Часа". За сравнение - в 47-ото НС бяха 54 жени, а в предходните два парламента - 57 и 56. Най-много жени имаше в последното редовно 44-о НС - 65, което прави цели 27%.
Най-възрастният депутат и в 49-ото Народното събрание отново е 71-годишният Вежди Рашидов.
Популярният български скулптор и бивш министър на културата откри и предходния парламент, а три дни по-късно, след разпалени дискусии, бе избран и за негов председател.
Освен най-възрастният депутат, от ГЕРБ-СДС ще бъде и най-младият.
Това е 23-годишният Георги Кръстев,
роден през 1999 година. Той е областен координатор на ГЕРБ в Русе и втори в листата на коалицията.
Георги Кръстев завършва МГ "Баба Тонка" с отличие и в момента е студент по специалността "Право" в Русенския университет. Има множество академични и спортни постижения.
По традиция на първото заседание на новоизбрания парламент
изявления направиха представители на представените в Народното събрание партии и коалиции.
Какво предстои оттук нататък?
Основна задача на заклелите се да работят в името на народа 240 народни представители е да изберат председател на институцията. Пост, изпълнен с огромна отговорност.
Председателят на Народното събрание се избира от народните представите, като изискванията към него са да бъде български гражданин и да е навършил 21 години, да не е поставен под запрещение и да не изпълнява наказание лишаване от свобода.
Председателят на парламента има правомощия по ръководене на НС, както и представителни правомощия, като основните са определени от Конституцията в чл. 77, а останалите са регламентирани в Правилника за организация и дейност на Народното събрание.
Основното правомощие на председателя на парламента са да ръководи разискванията и гласуванията в заседанията на НС, предлага проекта за дневен ред на заседанията, открива, ръководи и закрива заседанията, както и да гарантира реда в пленарна зала.
Председателят има правомощията да удостоверява с подписа си съдържанието на приетите актове, също и да разпорежда обръщенията, декларациите и решенията, приети от НС да бъдат обнародвани.
Негово право според Правилника за организация и дейността на НС е да разпределя законопроектите между комисиите, определя местата на парламентарните групи (ПГ) на политическите формации, президента и членовете на Министерския съвет (МС) в залата и да удостоверява стенографските дневници от проведените заседания с подписа си. Той трябва да следи и за спазването на правилника на парламента.
В основните му правомощията влизат още упражняването на бюджета на НС, назначаването и освобождаването на главния секретар и служителите в кабинета на председателя и заместник-председателите на ПГ и квесторите, и т.н.
Представителните правомощия на председателя на НС включват организиране на връзки и взаимодействие с другите държавни органи, организиране на международните връзки на НС. Като негови представителни правомощия влизат също приемът на парламентарни делегации и ръководители на други държави, както и организирането и ръководенето на български парламентарни делегации в други страни.
Освен това той притежава и всички права и задължения, каквито имат и останалите народни представители.
Антим I е първият български председател на НС (Учредително Народно събрание). Той е и председател на 1 Велико Народно събрание (ВНС). Петко Каравелов е избран за председател на 1 Обикновено Народно събрание (ОНС). Той застава начело на парламента и по време на 2 ОНС, но само за три дни. Неговото място заема Петко Славейков, а след това председател става Никола Сукнаров. Председател на 2 ОНС става Тодор Икономов. Председател на 3 ОНС първо е Симеон Варненско-Преславски, а после Димитър Греков.
Петко Каравелов отново става председател в 4 ОНС, но след това поста заемат Стефан Стамболов, както и Георги Живков. Живков е избран и за председател на 3 ВНС, след това е сменен с Димитър Тончев.
В 5 ОНС също има трима председатели в различни периоди. Това са Димитър Тончев, Захарий Стоянов и Панайот Славков. Славков остава председател и в 6 ОНС, но на поста му застава Димитър Петков. Петков е и председател на 4 ВНС, както и председател на VII ОНС, след това на председателското място сяда Георги Живков.
Теодор Теодоров председателства в 8 ОНС. Георги Янкулов става председател на 9 ОНС. 10 ОНС е оглавено първоначално от Димитър Вачов, след което на поста застава Жечо Бакалов.
Иван Евстратиев Гешов е избран за председател на 11 ОНС, после на негово място е избран Марко Балабанов. Драган Цанков е председателят на 12 ОНС.
Четирима са председателите на 13 ОНС – Петър Стайков, Тодор Гатев, Петър Гудев и Добри Петков.
В Царство България на поста председател на парламента застават: Христо Славейков и Петър Ораховац – 14 ОНС, Стоян Данев – 5 ВНС, Стоян Данев и Иван Евстратиев Гешов – 15 ОНС, Димитър Вачов – 16 ОНС и 17 ОНС, Найчо Цанов – 18 ОНС, Александър Ботев и Недялко Атанасов – 19 ОНС, Александър Ботев – 20 ОНС, Тодор Кулев и Александър Цанков – 21 ОНС. Цанков оглавява и 22 ОНС, после постът заема Никола Найденов. Първо Стефан Стефанов, след което и Александър Малинов оглавяват 23 ОНС. Стойчо Мошанов – 24 ОНС, Никола Логофетов и Христо Калфов – 25 ОНС. Васил Коларов председателства 26 ОНС, както и 6 ВНС, като след това неговото място заема Райко Дамянов.
Сред известните председатели на парламента, които са били и министър-председатели, са Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Димитър Петков, Димитър Греков, Иван Гешов, Стоян Данев, Александър Малинов, проф. Александър Цанков, Димитър Гудев, а по времето на социализма – Станков Тодоров.
Най-дълго начело на парламента е Фердинанд Козовски от 1950 до 1965 г., той е замесен в убийствата след 9 септември 1944 г. Козовски председателства в 27 НС, в 28 НС, в 29 НС и в 30 НС, като в последното е заменен от Сава Гановски. Гановски е председател и на 31 НС.
Георги Трайков е председател на 32 НС, Владимир Бонев – на 32 НС и на 33 НС.
Втори с най-дълъг мандат е Станко Тодоров от 1981 до 1990 г., или той е председател на 34 НС и на 35 НС. Тодоров е единственият, който е бил на трите най-високи поста в държавата – премиер, председател на НС и президент за много кратко след оттеглянето на Петър Младенов заради репликата „да дойдат танковете“.
След промените първи председател на парламента е акад. Николай Тодоров, известен учен историк и дипломат. Той ръководи 7 ВНС, но по-известен става неговият заместник Гиньо Ганев. Това е единственият подобен случай в най-новата ни история, когато заместник-председателят е почти толкова популярен, колкото и председателят.
Всички председатели на НС от 1990 до 2001 г. са вече покойници, с изключение на Александър Йорданов, който още е в действащата политика от името на ГЕРБ-СДС. Той остава в историята на 90-те години с фразата „днес е един хубав ден за българската демокрация“.
Първият демократично избран председател на НС след промените през 1990 г. е Стефан Савов, лидер на Демократическата партия, която е част от СДС. След победата на СДС през октомври 1991 г. той става председател на 36 ОНС и остава на този пост около година, когато е свален и заменен от Александър Йорданов. Неговото сваляне е първият сигнал за това, че правителството на Филип Димитров губи парламентарна подкрепа и малко по-късно е свален с вот на доверие през октомври 1992 г. Подобна картина се наблюдава и в последното НС, когато ПП загубиха първо председателския пост, а след това падна и кабинетът Петков при първия вот на недоверие.
Благовест Сендов е председател на 37 НС, Йордан Соколов председателства 38 НС, Огнян Герджиков и Борислав Великов заемат последователно председателския пост в 39 НС, а Георги Пирински е председател на 40 НС.
Най-дълго в най-новата ни история председател на парламента е била Цецка Цачева, която на два пъти е заемала този пост – в 41 НС в периода 14 юли 2009 г. – 13 март 2013 г., както и в 43 НС от 27 октомври 2014 г. до 27 януари 2017 г. Тя е и първата жена председател на парламента в историята на България.
Михаил Миков е председателят на 42 НС.
Председател на 44 НС първо е Димитър Главчев, а след това поста заема Цвета Караянчева, която председателства в периода 17 ноември 2017 г. – 25 март 2021 г.
Най-кратко председател на НС е била Ива Митева, която също на два пъти е заемала този пост. Митева беше председател на 45 и на 46 НС.
Последният председател на парламента е Никола Минчев, който председателства в 47 НС, но беше свален от поста. Така Мирослав Иванов, който беше заместник-председател на парламента, стана временно изпълняващ длъжността председател до падането на редовното правителство и отиването на предсрочни избори през месец октомври.
