Ц ели 71 години, след като е въведено за първи път в света в Канада, лятното часово време – за добро или зло, настъпва и в България.
От онзи паметен момент днес се навършват точно 45 години.
Първата смяната на часовниците се урегулира с приемането от Министерския съвет на Постановление 6 на 26 януари 1979 г. Според официалния документ то ще настъпва на 1 април и ще продължава до 30 септември всяка година, като часовниците се преместват съответно с 1 час напред и назад.
Това обаче не е окончателно. На 13 март 1997 г. Министерският съвет приема Постановление 94, с което се отменя Постановление 6 от 1979 г. С новото постановление се регламентира лятното часово време да се въвежда в 3:00 ч. през последната неделя на март, като часовниците се преместват с 1 час напред, а връщането към астрономическото време да бъде в 4:00 ч. през последната неделя на октомври, като часовниците се преместват с 1 час назад.
Но и това също не е окончателно. През 2014 г. Волен Сидеров внася за първи път в парламента проект за решение на Народното събрание, с което да се възложи на Министерски съвет да отмени постановленията за лятното часово време. След предварителни обсъждания през 2018 г. Европейската комисия предложи смяната на часовото време да се отмени, като държавите членки запазват правото си да решат коя часова зона да важи за техните територии. До този момент окончателно решение по въпроса в България не е взето.
КОЙ Е ИЗМИСЛИЛ ЛЯТНОТО ЧАСОВО ВРЕМЕ?
Бенджамин Франклин, първият посланик на САЩ във Франция, предлага на шега лятното часово време, за да осмее „мързеливите“ французи.
През 1784 г. той пише сатирично писмо до „Парижки вестник“, в което предлага часовниците да се преместят напред през лятото, за да могат гражданите да стават по-рано и да виждат повече дневна светлина. Той също така изисква данък върху прозоречните щори, нормиране на свещите и сигнал за събуждане, подаван от артилерийски огън.
Повече от век по-късно, през 1895 г., новозеландският астроном и естествоизпитател Джордж Хъдсън предлага същата идея от чисто егоистични съображения. Той искал допълнителната светлина през лятото да му помогне да изучава насекомите.
През 1907 г. английският строител, играч на голф и вманиачен в хорологията (измерването на времето) Уилям Уилет също предлага това, след като една сутрин пътува рано и забелязва затворените прозорци и спуснатите завеси, докато хората спят в прекрасната лятна зора.
Една година по-късно, на 1 юли 1908 г., след като местен бизнесмен на име Джон Хюитсън подава петиция до местния съвет, жителите на Порт Артър, Онтарио, Канада, получават разрешение да преместят часовниците си с един час напред, за да се радват на по-дълги и светли вечери. Скоро ги последват и други канадски градове.
По-мрачни мотиви обаче карат Германската империя да приеме лятно часово време на 30 април 1916 г.
Увеличаването на дневната светлина през лятото осигурява по-ефективна работа на военната машина. Освен това се намалява количеството гориво, използвано за вътрешно осветление, което увеличава доставките за армията.
През следващия месец Великобритания последва примера. Всъщност парламентът обсъжда идеята още от 1909 г., въпреки че промените са били силно оспорвани от фермерите, които са искали по-светли летни сутрини, в които да вършат работата си, вместо по-дълги и по-светли вечери. В крайна сметка през 1925 г. лятното часово време е обявено за постоянно на Острова в знак на признание на факта, че часовете на бодърстване не съвпадат със сезонната продължителност на деня.
КОЙ ДРУГ МЕСТИ ЧАСОВНИЦИТЕ СИ?
Около един милиард души, което е само една седма от световното население, ежегодно настройват часовниците си за лятно часово време. В това число влизат по-голямата част от Европа и САЩ (с изключение на Хавайските острови и по-голямата част от пустинния щат Аризона, чиито жители предпочитат по-тъмни и по-хладни вечери).
Практиката е продиктувана най-вече от географската ширина: на местата, разположени близо до екватора (като Хаваите), например, сезонните промени в продължителността на деня са малки, така че няма нужда от смяна на часовото време.
През 2012 г. руските политици решиха да преминат към постоянно лятно часово време, надявайки се, че това ще подобри благосъстоянието на гражданите, като им осигури по-дълги дни през лятото.
В резултат на това обаче се създадоха стрес и здравословни проблеми за хората в Северна Русия, където сутрините оставаха по-тъмни за по-дълго време през суровите зимни месеци.
През 2012 г. се наблюдава и увеличение на броя на пътнотранспортните произшествия в ранните сутрешни часове в сравнение с предходните години. През 2014 г. в Русия беше въведено постоянно зимно часово време.
ЗАЩО ЕС СЕ ПРОМЕНЯ СЕГА?
След лобирането срещу лятното часово време от страна на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, през 2018 г. Европейският парламент прави проучване, което показа, че голямо мнозинство от европейците подкрепя премахването на лятното часово време.
Всъщност в онлайн проучването участваха само 4,6 милиона европейци - три милиона от тях германци, които доминираха в лагера на привържениците на премахването. Във Великобритания, например, само 13 000 души си направиха труда да гласуват.
Общо около 80% от участниците в проучването са поискали да се премахне зимното часово време. Резултатите показват и значително възрастово разделение, като хората в Европа над 50 години са против смяната на часовника, а хората под 24 години са или за лятно часово време, или не се притесняват.
Анализаторите предполагат, че младите хора са по-склонни да притежават смартфон, който автоматично променя времето, което намалява неудобствата. (Като алтернатива циниците могат да предположат, че хората под 24 години имат малък опит в ранното сутрешно ставане.)
ЗА ПОЛЗИТЕ ОТ СМЯНАТА
Сър Уинстън Чърчил смята, че най-голямата полза от въвеждането на лятно часово време може да се види на „хилядите игрища, препълнени с нетърпеливи млади хора всяка хубава вечер през лятото“.
Всъщност според проучване на Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, проведено сред 23 000 деца, по-дългите летни вечери могат да бъдат най-доброто оръжие срещу епидемията от затлъстяване при децата.
Удължаването на светлата част от денонощието може да подобри и настроението на нацията. Канадски изследователи установяват през 2003 г., че колкото повече слънчева светлина получава едно население, толкова по-малка е вероятността то да страда от депресия. Разпространението на депресията в даден град може да бъде намалено чрез прости мерки в областта на общественото здраве, като например целогодишно преминаване към лятно часово време, казват те.
ВРЕДИТЕ ОТ ПРОМЯНАТА
Все повече проучванията обаче показват, че при преминаването към лятно часово време в съвременното общество разходите за енергия всъщност се увеличават поради продължителното използване на климатици и компютри.
Съществуват и редица изследвания, които показват значителни рискове за здравето, свързани със загубата на един час сън. Проучване на повече от 110 000 души, публикувано в Journal of Clinical Medicine, установява, че сърдечните пристъпи се увеличават значително през двете седмици след преместването на часовниците напред. Първата сутрин в понеделник е времето на най-голяма опасност, но като цяло изглежда, че тези внезапни по-ранни утрини могат да стресират нездравите сърца.
През 2018 г. германско проучване на доклади от аутопсии установява увеличение на смъртните случаи, главно самоубийства и пътнотранспортни произшествия, през двете седмици след преминаването към лятното часово време. Изследванията сочат, че злополуките у дома също се увеличават заради нарушаването на телесния часовник, което причинява стрес и дезориентация.
Освен това физиологичният стрес, причинен от загубата на един час в леглото, може дори да повиши риска от развитие на множествена склероза, според проучване на италиански биохимици от този месец.
Отбелязани са и други последици от загубения час. Психолози от Университета в Ланкастър установиха, че след смяната на часовниците се увеличава броят на пациентите, които пропускат посещения при лекаря. Много хора се дезориентират до една седмица.
Междувременно изследователи от Вашингтонския университет установиха, че съдиите издават по-дълги присъди в дните след преместването на часовниците напред. Липсата на сън може да ги направи свръхспособни и отмъстителни, се казва в доклада в списание Psychological Science.
Проведени са много по-малко изследвания на въздействието на допълнителния час в леглото и няма категорични доказателства, че той е вреден.
КЪДЕ НЕ ПИПАТ ЧАСОВНИЦИТЕ
Всъщност, докато САЩ прилагат лятното часово време повече или по-малко последователно от 1918 г. насам, по-малко от 40 % от държавите по света все още го правят.
С изключение на Хаваите и Аризона, останалата част от САЩ постоянно практикува лятното часово време.
Канада, Парагвай, Куба, Хаити, Чили, Нова Зеландия, страните от Леванта и райони на Австралия също следват практиката да сменят часовниците два пъти годишно, според Statista.
Междувременно Мексико реши да прекрати лятното часово време и да премине към постоянно въвеждане на зимно часово време, докато най-северният щат на страната Долна Калифорния премести часовниците си за постоянно напред.
По-голямата част от Африка или никога не е практикувала смяна на времето, или го е правила само веднъж преди време, но Египет е една от малкото страни на континента, която ще започне да практикува лятното часово време, за да пести енергия.
Междувременно по-голямата част от Азия вече се е отказала от практиката на смяна на часовниците, въпреки че някога е спазвала смяната два пъти годишно.
Що се отнася до Южна Америка, почти всички държави, с изключение на Чили и Парагвай, не пипат стрелките на часовниците.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
