Европейските лидери обещаха да изведат страните си от икономическата криза, след като дясноцентристките партии укрепиха присъствието си в Европейския парламент на отминалите избори, преминали при рекордно ниска избирателна активност, отбелязва Тимъти Херитидж от Ройтерс.
Въпреки че управляващите партии бяха победени в някои страни, които са най-тежко засегнати от глобалната финансова криза, и избирателната активност бе около 43 процента,
дясноцентристките партии постигнаха добри резултати
в повечето големи европейски икономики.
Според неокончателни резултати Европейската народна партия е спечелила най-много гласове, Зелените са постигнали по-добри резултати, а големите губещи са социалистите.
"Като цяло резултатите сочат неоспорима победа за онези партии и кандидати, които подкрепят европейския проект и искат ЕС да дава политически отговори на всекидневните грижи", отбеляза късно снощи председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу.
"Европа трябва да продължи да проправя пътя за преодоляване на икономическата и финансовата криза. Тя трябва да направи всичко, което е по силите й, за да подкрепи най-уязвимите в обществото, и особено хората, останали без работа", допълни Барозу.
Дясноцентристките партии спечелиха в големи страни като Франция, Германия, Италия, Полша.
Страните, в които управляващите партии претърпяха поражение,
са Великобритания, Испания, Чехия, Латвия, Унгария, Ирландия, България, Естония, Португалия, Швеция, Гърция и Словения.
Европарламентът, в който заседават 736 депутати, приема много закони, той има последната дума за одобряването на лидерите на ЕС и бюджета и е демократичният контролен орган на другите институции на ЕС - Европейската комисия и Съвета на държавните и правителствени лидери на ЕС.
Мнозина избиратели пренебрегнаха на тези избори паневропейските теми и използваха вота си, за да накажат управляващите партии за икономическата криза или заради вътрешни проблеми, както това стана във Великобритания, където Лейбъристката партия е в центъра на скандал заради облагите на британските депутати, отбелязва коментаторът на Ройтерс.
Европейската народна партия ще издигне кандидатурата на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу за втори мандат
ЕНП ще очаква Европейският съвет - срещата на държавните и правителствени ръководители от ЕС, която ще се състои на 18 и 19 юни в Брюксел, да подкрепи кандидатурата на Барозу.
Това заявиха на пресконференция днес председателят на Групата на ЕНП Жозеф Дол
и председателят на ЕНП Вилфрид Мартенс.
Като подчертаха, че изборите са показали също засилване на позициите на крайни, популисти и евроскептици, те се изказаха за продължаване на досегашното сътрудничество между трите традиционни политически семейства в ЕП - умерено десни,
социалисти и социалдемократи и либерали.
Испанците осъдиха политиката на социалистическото правителство
за справяне с икономическата криза и заявиха "воля за промяна", заяви лидерът на опозиционната Народна партия Мариано Рахой. Победата на Народната партия (НП) е достатъчна за Рахой да утвърди лидерството си и да засили позициите на партията си, която бе замесена в корупционен скандал, коментира агенцията.
Народната партия спечели 23 от 50-те места за испански депутати в Европейския парламент, а социалистите на премиера Хосе Луис Родригес Сапатеро си извоюваха 21 мандата. Победата на НП беше очаквана, след като правителството на Сапатеро месеци наред беше критикувано за крайно оптимистичните си икономически прогнози.
Мнозина определяха икономическата политика на управляващите "козметични мерки", недостатъчни срещу най-дълбоката икономическа криза за последните 60 години.
Икономическата криза се задълбочи допълнително след срива в сектора на недвижимите имоти, ключов сегмент в испанската икономика.
Безработицата в страната достигна 17%, което е най-високото ниво в ЕС.
Избирателната активност на тези избори обаче се покачи до 46 на сто, с което надвиши нивото от 2004 г. и стана една от най-високите в Европа.
Лявата опозиция претърпя сериозно поражение във Франция,
където според неокончателни резултати партията на президента Никола Саркози Съюз за народно движение печели 28% от гласовете, изпреварвайки значително социалистическата партия, получила едва 16,8%.
Най-голямата изненада беше неочакваният пробив на зелените, чиято листа "Европа Екология", оглавявана от някогашния лидер на студентските демонстрации от 1968 г. Даниел Кон-Бендит спечели над 16% от гласовете.
По този повод в. "Либерасион" подчертава, че "зелените виждат бъдещето в розово, а розите (социалистите) го виждат в черно", предаде Франс прес. Лидерката на социалистите Мартин Обри призна унизителното поражение на партията, която плати цената на ожесточени вътрешни борби и призова членовете й към "значително обновяване".
Вчерашният вот във Франция не донесе дивиденди не само на социалистите, но и на силите в крайно десния фланг, както и в лагера на центристите.
Националният фронт на Жан-Мари льо Пен печели само три мандата, докато подкрепата за Демократичното движение на Франсоа Байру, който се класира трети на президентските избори през 2007 г., падна на 8,5%.
В Италия консервативната партия на премиера Силвио Берлускони спечели изборите,
но с разочароващ резултат.
Партията "Народ на свободата" получава 35% от гласовете, което е с около два пункта по-малко в сравнение с резултатите от предишните парламентарни избори през 2004 г., а опетненият от скандали Берлускони беше предрекъл 45%.
За сметка на това съюзникът на Берлускони, антиевропейската и антиимигрантска "Северна Лига", може да удвои броя на евродепутатите си от 4 на 8.
Левицата от своя страна, в лицето на Демократическата партия, печели малко над 26 процента от гласовете и изглежда успява да спре тенденцията на спад след година, белязана от многобройни изборни поражения.
Водеща тема на британските вестници днес рекордно ниската избирателна активност и протестните вотове.
"Таймс" подчертава, че левоцентристките политически сили са големият губещ, докато
десноцентристите затвърждават позицията си на най-голяма група в ЕП.
Цитиран е председателя на парламентарната група на Партията на Европейските социалисти Мартин Шулц, според когото провалът на левоцентристите се дължи на вътрешнополитически причини.
"Видяхме, че в различни европейски страни вътрешните въпроси бяха най-важният, решаващият фактор. Във всяка държава членка това този фактор нямаше почти нищо общо с дейността ни в Европейския парламент", казва той.
Авторитетният вестник отбелязва, че евродепутатски места са спечелили антиимигрантските партии в Австрия, Дания, Финландия, Унгария, Холандия и Словакия.
Тежкото положение на левоцентристките формации,
изразило се най-ярко в кризите, обхванали социалдемократите в Германия и лейбъристите във Великобритания, се задълбочи още повече след изборните резултати в други големи държави от ЕС като Франция, Италия, Полша и Испания.
Левоцентристите очевидно не успяват да извлекат политическа полза от обстоятелства, които се предполага, че могат да увеличат подкрепата за тях във време, когато Европа преживява най-тежката икономическа криза от десетилетия, изтъква вестник "Гардиън".
Според анализаторите причината за протестните вотове и победите на различни "бунтарски" партии може да се отдаде и на слабите предизборни кампании, в които управляващите в много държави от ЕС не успяха да предложат убедителна проевропейска визия на фона на тежкото икономическо положение, посочва изданието.
криза, която тихо расте" />
