Сирница или Сирни Заговезни (Сирни поклади) са последният голям празник на зимата според старите български обичаи. Празникът Сирни Заговезни не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден, винаги в неделя.
Тази година се почита на 2 март. Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни.
На Сирни заговезни всички роднини се „прощават“, като по-младите отиват у по-старите,
синовете и дъщерите у родителите, кръстникът у кума и т.н. Самата прошка се иска като по-младите правят три поклона, целуват ръка на по-възрастните и казват „Прощавай!“. Затова празникът се нарича още и Прощални заговезни. При това ходене се занася на мъж лимон, а на жена портокал, пожелават се „сладки заговезни“ и „леки пости“. Денят е известен още и като „Неделя на Всеопрощението“ или просто „Прошка“.
Неговата богата обредност е свързана с началото на новата селско-стопанска година на българите. Повечето ритуали и обреди символизират възраждащата се природа. Един от основните елементи в тази празнична обредност е ритуалното палене на огън. Самият огън е една от четирите природни стихии, поради това той е трайно свързан с българския традиционен мироглед. Той заема важно място не само в българските пролетни празници, но и в тези на съседните ни народи. В Библията огънят е символ на Божията святост и Божия силен гняв към всеки грях.
В православието причастието се сравнява с огъня на Бога, изгарящ недостойните и пречистващ достойните. Символ е на Светия Дух, изразяващ неговата укрепваща и пречистваща роля особено по отношение на човешкото съзнание. Сутринта на Сирни Заговезни се запалват струпаните бали сено и сухи дървета. Това става обикновено на високото място в населеното място. Но понякога има и изключения. Празнични огньове са били палени и на самия площад. След като се разгори огънят, хората започват да прескачат ритуалните огньове за здраве. Неговата очистителна сила е водеща на този празник.
Освен тези огньове на Сирна неделя се палят също факли и огнени стрели.
Със запалените факли, които се носят от децата или младежите се извършва ритуално очистване на нивите. Това се прави с цел нивите да дадат по-добър добив. Този огън в различните краища на България носи различни наименования. Най-често той е наричан катралник, пълелия или ойлалия. Освен тях се срещат и названията оврътник и овратник.
Празничната трапеза на Срини Заговезни също е много богата на ритуали и обреди. На нея задължително присъстват ястия, приготвени от млечни продукти, яйца и бяла халва. Тогава за последен път се заговява преди строгия пост. Един от най-интересните ритуали е така нареченото хамкане (амкане).
На бял конец в средата на стаята се закача парче бяла халва или едно сварено яйце, което се залюлява. Наредените в кръг около тази връв деца трябва да го захапят без помощта на ръцете. След като това приключи, връвта на която е стояло яйцето или халвата, се запалва. Тогава възрастните членове на семейството започват да гадаят. Тези гадания са свързани с надеждите за по-добра селскостопанска година, здраве и евентуална бъдеща женитба на младите членове на семейството.
Днес честваме и паметта на свещеномъченик Теодот, Киринийски епископ.
Той бил родом от област Галатия в Мала Азия. В края на III в. отишъл на остров Кипър да проповядва вярата в Христос. Неговите думи и добродетелният му живот силно въздействали на езичниците на острова. Мнозина от тях повярвали и се покръстили в името на Господ Иисус.
Постепенно се събрала голяма християнска общност и в град Кириния на северния бряг на Кипър избрали Теодот за епископ. Той много години успешно ръководил църквата. Но източният император Лициний, който заедно с Константин Велики подписал Миланския едикт за свобода на християнството, после се отметнал и продължил да преследва християните.
Затова управителят на Кипър Савин заповядал да повикат Теодот на съд според старите изисквания. Епископът узнал за заповедта му, не дочакал пратените войници и сам се явил при Савин. Той се опитал да го убеди да се отрече от вярата си, но епископът бил непреклонен. Започнали да го изтезават, прилагали различни мъчения, които Теодот търпеливо понасял. След това го отвели окървавен в тъмницата.
Подир няколко дни управителят отново го повикал и се опитал да го убеди да се откаже от Христос. Епископът обаче продължавал спокойно да понася мъченията. Без да обръща внимание на собствените си страдания, той молел Бог да дарува мир на Църквата и търпение на гонените християни. Мнозина от присъстващите езичници, като видели неговата твърдост, проумели силата на истинския Бог.
Накрая управителят заповядал да отведат Теодот в тъмницата и го държал дълго там. Вярващи го посещавали в килията и той ги наставлявал да живеят достойно за званието християни. Скоро след това император Константин победил Лициний и заповядал да се прекрати гонението. Затворените в тъмници християни били освободени. Свети Теодот живял още две години като Киринийски епископ и се упокоил в мир в около 326 г.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
