Т ой живее на Стръмни рид в Родопите до телевизионната кула. Оттам гледа как земята опустява, как тютюнът си е отишъл от планината, а с него и хората. Но идеята за шафрана го вълнува отдавна. Избягал от България през 1973 г., едва на 20, и успял в Швеция с верига магазини. Ходил е в Иран още по времето на Пахлави. Там от приятели разбрал как и в суровия климат на планината може да се препитаваш с шафран.
"Реално в България идеята за производството на тази скъпа култура се роди през 2009-а година. Беше ми омръзнало да слушам министри и политици да казват, че нещо трябва да се прави, а никой нищо конкретно не предлагаше. Ето, аз я предлагам", казва той.
Началото
Със съпругата му Рени купили първите 70 кг луковици от Турция и ги раздали в около 30 села в Кърджалийско, за да пробват почвите. Засадили и в двора на къщата си и още първата година се уверили, че тази култура се развива идеално, независимо от структурата на почвите. После Тахиров решил да пробие и в държавните опитни полета. Пътувах много пъти до БАН, носех от моя разсад, предложих да опитаме в Пловдив, Русе, Враца, Видин. Беше нужно научно доказателство, че има почва за шафрана у нас. Това лилаво чудо вирее в цялата страна", убеден е пионерът.
През 2015-а той основава Българската национална асоциация за производство на шафран и биологични шафранови продукти. Членовете й вече са над 6 500 с общо около 10 000 дка площи, а има и производители извън асоциацията. Хасан и Рени обработват 60 декара. Според него това производство е десет пъти по-леко в сравнение с тютюна, заетостта е само месец и възвращаемостта е бърза.
"Не е като да чакаш пари по европроекти за ябълкова градина например. Според нашите статистики, парите от един декар шафран се равняват на прихода от 300 декара пшеница или поне 70 декара лозе. Къде в Родопите толкова земя на едно място! За шафрана инвестираш през август и през юни вече имаш луковиците, 100 процента си връщаш вложеното, а през октомври-ноември береш цветовете. Това е наистина спасение от обезлюдяването", казва Хасан. И допълва, че все повече млади образовани хора от градовете се връщат към наследствените си имоти на село – шафранът ги привлича.
През май тази година представители на асоциацията са сключили договор с Китай за 600 тона луковици от България, азиатската държава обаче иска хиляди тонове. Договор има и с Иран, създава се център за развитие на шафрана в България. Лобистът за алтернативния земеделски поминък обяснява, че иранците са лидер в света по производство на тази култура, те продават няколкостотин вида негови продукти. "Не е за вярване – тази страна е хилядолетен производител, а сега ние ще изнасяме луковици за там. Полезно е и за двете страни – ние се нуждаем от техния опит, а те от нашите луковици, които се развиват много по-бързо поради подходящите климатични условия в България", обяснява разпалено той.
Планът „Шехерезада“
През 2018-а година пътувал с българска делегация в Иран. Разговаряли с икономическия министър Емил Караниколов – разбира се, че за шафрана. Той му възложил да разработи 5-годишен план за производството, да направи проектосметка за това колко трябва да вложи държавата и да опише прогнозите за развитието. "Направих го. Посочих, че ако държавата инвестира първоначално един милион евро, създаде голямо опитно поле, започнем със сто тона или към 10 милиона луковички, засадим двеста декара първата година, то само след година ще имаме 50 милиона луковици. Те се размножават много интензивно, след което се дават на производителите. Ако 5 000 производители с по половин декар засадят по 25 000 луковици, условието е следващата година да върнат обратно също толкова. Така се изгражда пирамида – тези хора създават още толкова производители, осигуряват им първичния материал. А след пет години засадените площи в България могат да станат един милион декара и 100 000 семейства в планинските региони ще имат постоянен поминък, и годишен приход от около 30-40 000 лева. Излиза, че държавната инвестиция в едно семейство е десет евро. Това звучи като приказка от 1001 нощ, но не е. Аз не живея в приказките на Шехерезада, обработвам си земята и печеля, затова знам", уверява Хасан.
ВИЖТЕ СНИМКИ ОТ ЗЕМЯТА НА "ЧЕРВЕНОТО ЗЛАТО - ШАФРАНА
Миналото лято той е предал детайлния си план на министър Караниколов, но до момента не е получил одобрение. Хасан не знае дали изобщо е разглеждан и обсъден, само си повтаря, че няма право да се ядосва. Голямата му цел е България да създаде собствена шафранова марка, която би конкурирала и "Нестле" – шафранова вода например. "Тази култура е златна мина. Нали ако бутилка вода с екстракт от шафран е с 50 стотинки по-скъпа от обикновената минерална, ще я предпочетете заради безценните й качества. Или ако в бебешките и детските храни има такава добавка. В други страни се прави чай, сапун и какво ли още не, това е много продаваема стока."
До Швеция и назад
Избягал от комунизма през 1973 с приятел – през Сърбия, седмица пеша из планината, с влак до Марибор, после през Алпите пеша… В Австрия останал малко над година в емигрантския лагер в Трайскирхен до Баден, недалеч от Виена. "Защо ли - на 20 вече бях ядосан, преследваха ме. На едно тържество за 9 септември в моето село Фотиново се добрах до микрофона и извиках: "Хора, слушайте ме, най-голямата лъжа в света е комунизмът!". Тогава бях ученик в Техникума по икономика в Хасково. И накрая през 1989-а се яви и доказателството за думите ми. Образованието си по икономика продължих в Швеция, основах свой бизнес в Малмьо. Там живях до 2000-та година“, разказва Хасан.
Свръхдинамиката на западния живот го изтощила, връхлетяла го и трагедията с двете деца – дъщерята с тежка форма на аутизъм, сина си изгубили едва 12-годишен. "Тогава започнах да пия безконтролно, не исках да съм жив. Но шведите ме прибраха на задължително лечение за две години. Отказвах алкохола за кратко, но после пак… Всяка улица, всяко дете ми връщаше спомените. Лекарите ме посъветваха да сменя средата. Избрах да се върна в родния си край, в моите Родопи, а Рени е неотлъчно до мен", казва той. И вече обмисля следващия си ход – за лилавите полета на България и живналите селища.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуално съдържание последвайте страницата ни в Instagram
