В близкото минало за суровината, превърнала се в синоним на "злато", заради важността ѝ като основен и единствен поминък, се говореше с перспектива, днес обаче тютюн започва да звучи като избледняващ спомен.
От месеци в Кърджалийския регион се говори за производство на шафран - най-скъпата подправка по тегло в света, добивана от близълцата в цветовете на шафрановия минзухар.
След като е култивиран успешно в Гърция, ентусиасти от Кърджалийско вярват в успеха на отглеждането му и в България.
Водени от икономически интерес, те решават да проверят сами дали "червеното злато" може да замени "златото" на Родопите.
От около година Опитната станция по земеделие в Кърджали експериментира за отглеждане на шафран при български климатични условия.
"Като култура шафранът вирее добре, презимува добре, но оттам нататък за добив и за икономическа обосновка, трябват поне 3-4 години", коментира д-р Елица Благоева, главен асистент в Опитната станция.
По думите на експерта на лична отговорност земеделци от Кирковско и Кърджалийско са създали малки експериментални полета.
Един от тях е 26-годишният Али Сюлейман от с. Глухар.
Той вярва, че ако не сега, то след няколко години шафранът ще измести тютюна в Родопите, като алтернативен вид поминък.
В началото на септември Али е засадил 1,2 дка земя с шафранов минзухар. Вложил е няколко хиляди лева в обработка на земята.
"Първата година е нещо като пробна, през която виждам колко шафран мога да добия. По-сложен е въпросът с пласирането, заради трудностите със сушенето и пакетирането", обяснява Али.
По думите му в България няма необходимата техника за двата процеса.
"Ако има техника, мисля, че европейският пазар е отворен и възможностите за търговия са много. Търсенето е огромно и смятам, че ще можем да реализираме продукцията си на хубава цена", разказва Али.
Той не е единственият в региона, който гледа на шафрана като на новия поминък.
Началните съвети е получил от родопчанина Хасан Тахиров - първият човек в Родопите, който отглежда шафранов минзухар.
Хасан Тахиров регистрира и асоциация "Българска национална асоциация на производителите на шафран и шафранови продукти".
Отчитайки, че 90% от производството на шафран в световен мащаб е в Иран, Хасан Тахиров осъществява контакт с ирански специалисти от водеща компания.
Преди близо месец те са посетили Родопите.
Хасан споделя, че иранците са предложили да направят в Кърджалийско фабрика за пакетиране на шафран за чай и подправки.
Според него с иранска помощ до 5 години страната ни може да е в челната петорка по производство в света.
Ентусиазмът и стремежът на български земеделци да отглеждат шафран не само в Кърджалийско, но в различни краища на страната е икономически обоснован, въпреки трудоемкостта при добива.
"Ако не се отчетат обаче всички условия - климат, почви, добив до крайния продукт и пласирането му, съществува риск за инвестицията", казва агрономът и ръководител на Службата за съвети в земеделието в Кърджали Галина Ангелова.
Шафранът съдържа над 150 етерични и ароматни съединения, по данни на експертите. Историята на отглеждането на шафрана стига над 3000 г. в миналото.
Той расте при естествени условия в Югозападна Азия. Годишно в света се произвеждат около 300 тона шафран.
Сред основните производители са Иран, Испания, Индия, Гърция, Азербайджан, Мароко и Италия.
