Рангел Вълчанов стана академик

С�е �етът на академиците на Българската академия на науките (БАН) на днешното си заседание с тайно гласуване избра трима нови академици, съобщи пресцентърът на академията.

За академик в направлението "Физически науки" е избран член-кореспондентът Петър Кралчевски.

В направлението "Творци на изкуството" за академици са избрани режисьорът Рангел Вълчанов и проф. Пламен Карталов.

Утре ще има избор за академици в биологическите и в инженерните науки, съобщават от БАН.

Рангел Вълчанов, който на 12 октомври ще навърши 84 години, е най-уважаваният у нас и по света български кинорежисьор. Завършил е театрална режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1953 г. в класа на проф. Боян Дановски.

След участия като актьор и асистент режисьор в няколко филма през 1958 г. поставя "На малкия остров" по сценарий на Валери Петров, в който изпъква самобитният му талант. Филмът е твърде различен от дотогавашния стил и начин на показване на "революционните" събития. В него няма патетика и кух героизъм. Героите са обикновени хора и всеки от тях загива нелепо и без позата на славен комунист.

Идеологическите пазители на реда специално критикуват филма в постановление на ЦК на БКП от 1958: "В творчеството на някои кинодейци се проявява известен стремеж към обективистично, безидейно, абстрактно-хуманистично разкриване на темата. Ясната комунистическа идейност и партийност се заглушават и принизяват. Този стремеж намери най-силно проявление във филма "На малкия остров", сюжетът на който е взет от героичното минало на нашата партия. В него не се чувства, че затворниците са комунисти." След тази критика филмът е свален от екран, но е отличен с награда за режисура в Прага.

Следващите филми на Вълчанов, също по сценарии на Валери Петров - "Първи урок" (1960) и "Слънцето и сянката" (1962) - утвърждават майсторството на режисьора, таланта му, умението му да работи както с големи актьори, така и с непрофесионални изпълнители.

Филмографията на режисьора е поредица от успешни, харесвани от зрителите филми: "Инспекторът и нощта" (1963), "Вълчицата" (1965), "Бягство в Ропотамо" (1973) - опит за филм мюзикъл, "Следователят и гората" (1975). В началото на 70-те години, след копродукцията "Езоп", режисьорът е поканен да направи два филма в Пражката студия "Барандов" - "Лице под маска" и "Шанс".

През 1978 г. Вълчанов получава възможност да снима филм по свой сценарий, за който мечтае близо 20 години. "Лачените обувки на незнайния воин" е определян като "изповедна фантасмагория", поглед към света през очите на 7-годишно момче от шопско село край София. В оригинална форма авторът си задава изконни въпроси: Кои сме? Откъде сме? Кое е смърт и кое безсмъртие?...Според изследователи на българското и световното кино, ако беше получил разрешение да заснеме този филм в началото на 60-те години, Рангел Вълчанов щеше да застане редом с великия Федерико Фелини и щеше да даде различен път на развитие на киното, а и на другите изкуства в България.

"За къде пътувате" (1986), "А сега накъде" (1988) и продължението му след 20 години "А днес накъде" (2007), "Последни желания" (1983) и "... Немирната птица любов" (1990) допълват биографията на Рангел Вълчанов, в която има и много документални филми, актьорски изяви, театрално приключение в "Лазарица" от Йордан Радичков в Народния театър "Ив. Вазов", телевизионни програми и др.

Режисьорът е член е на Европейската филмова академия, носител е на многобройни български и международни награди.