Президентът Георги Първанов апелира за формиране на българската позиция по решенията на Европейския съвет от вчера, свързани с бюджетната дисциплина.
"Апелирам настойчиво и съм готов да участвам активно във формирането на българската позиция по всички тези въпроси. Не по повърхностния прочит, не просто по това дали казваме "да" или "не", а по възможно най-дълбокия прочит какво следва от едно или друго решение, какво следва не само в най-общ финансов смисъл, но и по отношение на българската икономика".
Това заяви държавният глава в словото си на тържественото отбелязване на осмата годишнина от създаването на Икономическия и социален съвет.
Закъснели сме, но
днес трябваше да се разгори дебатът по вчерашните решения на Европейския съвет,
защото 9 декември има не само символно, но и много важно значение за бъдещето развитие на Европа, на европейската идея, не само на еврозоната, изтъкна президентът.
Ако 9 май 1945 г. беше политическата пролет на Европа, трябва да се запитаме дали 9 декември пък няма да е началото на тежка политическа зима за всички нас и къде е мястото на България, какъв е българският прочит, какви са нашите национални решения в този контекст, посочи Първанов.
"Всички говорим за Европа на две скорости, но
въпросът е в това Европа като цяло на каква скорост ще се движи,
дали ще бъде на първа, втора, макар и с пълна газ, което знаем до какво води. Дали ще има такава скорост, която ще я направи по-конкурентоспособна на онези региони и страни, които дори в условията на криза се развиват много интензивно и имат висок икономически растеж", посочи президентът.
Друг въпрос според него е, че отдавна в Европа има повече от една скорост, повече от един етаж на вземането на решения. "Дори и сега решението се взема в един много тесен кръг, то се обявява и ние се присъединяваме. Това не прави Европа по-конкурентоспособна", посочи президентът.
Трети кръг въпроси са свързани с финансовите и икономическите измерения като цяло - дали онова, което е заложено в решенията - като строгата финансова дисциплина, ще даде възможност на Европейската централна банка да играе по-агресивно на пазарите, дали тя ще е в състояние да помага на закъсалите, какъв ще бъде обема от ресурси, с който ще разполага за подобни интервенции.
Коментирайки промените в Конституцията, свързани с фискалното споразумение, прието от Европейския съвет вчера, президентът заяви, чене трябва да се залагат решения, които ще вържат ръцете на бъдещите
кабинети
и няма да им позволят да правят ефикасна икономическа политика.
В отговор на въпрос президентът потвърди, че ще наложи вето на пенсионната реформа. Той заяви, че винаги е бил против тежестта на промените и на реформите да се плаща от онези, които са най-зле в социално отношение - пенсионерите, безработните, най-ниско платените.
Президентът каза, че в момента работи с експертите по мотивите. Той изтъкна, че за него основното е отсъствието на предсказуемост в поведението на държавата. Например с подписаното преди година споразумение, постигнато с висока степен на съгласие, за етапите и характера на пенсионната реформа, модел, който сега се променя.
Какво доверие могат да имат гражданите в държава, която променя непрекъснато правилата,
попита президентът. По думите му това би могло сериозно да компрометира идеята за развитието на пенсионната система, а това може да доведе до непредсказуеми последици.
Президентът взе отношение и по излизането ни от проекта Бургас-Александруполис. Според него някой твърде емоционално търси решение на големите енергийни проекти, а не предлага нищо.
Първанов коментира, че след като не искаме да мине този петролопровод през българска територия, той ще мине през друга. Държавният глава изрази съжаление, че въпросът за евентуални ползи или вреди от проекта не е станал предмет на сериозен експертен дебат, а по-скоро на емоционално решение.
