Празнуваме Гергьовден и Деня на храбростта

Д�с �с – на 6 май, празнуваме Гергьовден, Деня на храбростта и празника на Българската армия.

Паметта на Св. Великомъченик Георги Победоносец, който е сред най-почитаните у нас светци още от покръстването на българите преди 11 века, се чества днес.

Св. Георги е от малкото светци, почитан и славен както от християни, така и от мюсюлмани. Празникът се чества като Ден на храбростта и като празник на Българската армия.

Християнският Великомъченик Св. Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305 г.).

Бъдещият светец постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун.

Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 година.

Според житието недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността.

Светецът успял да порази с копието си чудовището.

Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените змееборци (драконоборци) и конници в християнството, поради което е избран за светец покровител на войната и войската.

В християнската иконография Св. Великомъченик Георги се изобразява възседнал бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страшен змей.

В памет на Св. Георги (от гръцки "земеделец") Гергьовден се почита от народа и като празник на земята, на земеделието и животновъдството. Светията е покровител на овчарите и стадата.

В народните песни и легенди той е надарен с мощ и юначество, представен е като пръв змееборец, побеждаващ ламята. Народът почита паметта на Св. Георги с различни ритуали, сред които най-известни са освещаването на гергьовското агне и на обредните хлябове.

За българите Гергьовден е един от

най-големите и тържествени народни празници,

който поставя началото на лятото и на новата стопанска година. На този ден се прави курбан в чест на Св. Георги, пече се агне и цялото семейство се събира на празничната трапеза.

Имен ден празнуват Георги, Гергана, Гинка, Галя, Ганка, Ганчо.

Но днес е и

Денят на храбростта,

който започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.

С указ номер 1 от първи януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден "За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ номер 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника.

През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена "За храброст".

Тържеството завършва с военен парад.

До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година).

През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май.

От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.

След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 година.

Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години - 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС номер 15 от 27 януари, 6 май е обявен за Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Честит празник, българи!