-
Как ви прозвуча, г-жо Желязкова, изказването на Ахмед Доган, че ДПС ще
подкрепи на балотажа Калфин за президент, а срещу това иска да получи
една хубава целувка? После уточни - "една въздушна целувка, защото
демокрацията няма цена"?
- Това беше типична за Доган
нарцистична реплика. През последните десетина години медиите,
анализаторите, политиците, кръчмарските политолози са тези, които търсят
дълбок подтекст в изказванията на Ахмед Доган, а там невинаги има
такъв. Той е политик, който вярва, че е надскочил другите, че държи
всички в ръцете си. Ако перифразираме Хитлер, Доган мисли, "че българите
и България не го заслужават". Затова спонтанно изпуска високомерни
реплики, които след това всички тълкуват, а неговите сътрудници се
стараят да представят като поредното прозрение на лидера.
Тази
вметка с целувката излъчваше дълбокото му убеждение, че крайният
резултат зависи от него, че българският политически живот се върти около
него. Това, разбира се, е истинска съвременна политическа митология. Що
се отнася до коментарите му за безценната значимост на демокрацията -
самият той е антипод на всичко демократично, което означава, че е
рафиниран популист.
- Защо електоратът на ДПС не гласува масово за Калфин -така му е наредено отгоре, заради тънки политически сметки или по съвест и инстинкт?
-
Избирателите на ДПС са далече от политическите интриги. Те притежават
свръхчувствителност за необходимостта да бъдат вътреобщностно солидарни,
защото това им вдъхва някаква сигурност.
Не е редно и е цинично,
когато обвиняваме мюсюлманите в България, че гласуват като стадо, защото
така е разпоредил лидерът. Гласуват, както повелява травматичната им
памет, която е наслагвала пласт след пласт спомени за репресии и
унижения от 1881 до 1989 г. А и през последните 20 г. на демокрация не
им се случи нещо особено хубаво. Нека не забравяме, че допреди няколко
месеца мюсюлманите търпяха издевателствата на офицера от ДС Недим
Генджев и неговите групи от пловдивски биячи в ролята му на главен
мюфтия, натрапен им от съдебната институция и Дирекцията по
вероизповеданията.
След като повече от 20 г. нито една
общонационална партия или гражданска структура не успя да убеди нашите
съграждани от етническите и религиозните малцинства, че може да бъде
гарант за тяхната сигурност и равнопоставеност в политическия, социалния
и икономическия живот - тогава е по-добре да гласуват за лошите свои.
Президентът
като институция не им дава хляба, нито възможностите за образование и
достъп до европейските фондове. Поради това и не всички са последвали
знака, който подаде Доган. Освен това онези, които са отишли до урните,
са си позволили повече свобода на избора, защото това е институция от
друга планета, не е като кмета или общинския елит на партията.
Нека
бъдем реалисти - в този момент за избирателите на ДПС е все едно дали
президент е Калфин, или Плевнелиев, или Кунева. На предишните
президентски избори бяха мобилизирани, защото до балотажа беше достигнал
Волен Сидеров - това е нещо, което е фундаментално важно за оцеляването
и си заслужава участието.
По различни причини, но същото важи и
за лидера Доган и ДПС елитите. Те се интересуват единствено от
политическите и икономическите пазарлъци с изпълнителната власт -
централна и местна, с водещите олигарси, с медийните групировки, с
локалните мутри, които се опитват да направят или задържат като кметове и
общински съветници.
Не се интересуват от президентската институция,
защото с нито един от тримата кандидати не биха могли да направят
далавера.
- Колко дълго тези хора могат да бъдат държани в подчинение - какво показват вашите изследвания?
-
Видимо е раздвижването сред политическите нагласи на мюсюлманите в
България. Все пак почти навсякъде, където доскоро имаше само един
кандидат за кмет на ДПС и той печелеше изборите с 98%, както по времето
на Живков, при тези избори имаше доста алтернативни кандидатури и това
изискваше повече мобилизация на структурите.
Имаше значителен пробив в
общинските съвети, които станаха по-шарени, имаше и доста тежки загуби
за ДПС, както в Силистренско, където за първи път от години няма да имат
кметове.
- Кандидатите на ЕНП с лидер Мария Капон и на
Касим Дал, който напусна Доган и ДПС, направиха такъв пробив. Те имат 70
общински съветници и още 4-ма, подкрепени с коалиционни листи - общо
74, което е пети резултат след ГЕРБ, БСП, ДПС и РЗС. И преди "Атака".
-
Да, те направиха изненадващ пробив. Още повечече в някои общини на
Разградска и Силистренска област на изборите като кандидат за президент
Мария Капон събра доста над 4%, което си е пробив. Имат достатъчно време
до следващите избори за парламент и може би ще успеят да се разгърнат
като политическа сила.
Хората в регионите, където живеят турци и
помаци, събират кураж, за да се разкрепостят, за да накажат
корумпираните и всевластни местни и централни елити на ДПС, но става
бавно и плахо...
... На тези избори се затвърди една срамна и плашеща тенденция. Както на
парламентарните избори през 2009 г., електоратите на различни партии
бяха мобилизирани анти-ДПС, което се възприема като антитурски вот.
Победителите в сегашните избори заковаха тази тенденция, когато
започнаха победната си пресконференция с изказване в смисъл, ето, ние
победихме без турските гласове. Турците и мюсюлманите в България са част
от нацията и тяхната изолация няма да доведе до нищо добро. Не е
весело, че турците не са гласували за теб, а е обезпокоително.
---------------------------
Цялото интервю с Антонина Желязкова четете в 24chasa.bg
Източник:
БГНЕС
