Велчев добавя, че не може да се отрече успехът на механизма в последните четири години, в които броят на осъдените за най-опасните форми на престъпна дейност устойчиво е нараснал.
В резултат от прилагането на механизма, броят на осъдените за престъпления с еврофондове се е увеличил от нула до 243, броят на осъдените за участие в организирана престъпна дейност е нараснал от 78 на 248, а броят на осъдените за данъчни престъпления - от 522 на 1559.
Осъдените за престъпления, свързани с наркотици са се увеличили от 1463 на 2108, а осъдените за престъпления, свързани с платежни инструменти - от 109 на 202.
Тези резултати сочат системен напредък, смята Велчев.
В доклада се съдържат някои критични забележки към дейността на прокуратурата,
посочва главният прокурор, като добавя, че е необходимо да се предприемат допълнителни мерки за анализ на слабостите в практиката. Подобен цялостен анализ ще бъде правен в рамките на настоящата година и ще бъде предложен на Народното събрание със следващия отчетен доклад на прокуратурата, уточнява Велчев.
"Основателна е забележката за необходимостта от допълнителна специализация и обучение в разследването на икономическа и финансова престъпност и за изграждане на проактивна стратегия по отношение на тези престъпления", отбелязва главният прокурор.
Въпреки усилията ни от последните години, не са много делата, по които са разкрити докрай финансовите аспекти на престъпната дейност, смята той. Велчев добавя, че ще бъдат издадени методически указания в тази посока.
Главният прокурор посочва, че въпреки, че в последната година е бил постигнат съществен напредък и в броя на делата срещу организираните престъпни групи и в броя на осъдените, очакванията му за по-добра оценка не са се оправдали.
Обвързването до момента между механизма и членството в шенгенското пространство е отпаднало, посочи Панайотова. Не се говорело и за несигурност на външните граници. България си е свършила работата, покрила е техническите критерии, следва политическото решение, е нейният извод.
Като важен момент в документа тя посочи и фиксирането на
2012 г. като срок, в който ще бъде решено дали да се свали мониторингът за България
и Румъния . Това ще стане, ако се направят необходимите реформи, отбелязани, по думите на Моника Панайотова, като конструктивна критика.
Тя все пак отбеляза, че ЕК отчита по-големият напредък на Румъния в промяната на съдебната система, докато България изостава от северната си съседка.
Надявам се в следващия обобщаващ доклад да бъдат анализирани не само няколко конкретни дела, от които да се правят генерални изводи, но и тенденциите в напредъка, които не могат да бъдат отречени, добавя Велчев.
За пръв път в този доклад на ЕК се появяват остри забележки към работата на МВР
в този управленски период, коментира зам.-председателят на ПГ на Коалиция за България Михаил Миков. Той отбеляза, че забележките към работата на МВР са най-вече по събирането на доказателства, разследването, координацията вътре и с прокуратурата.
Очевидно ЕК разбира, че не може само съдът да е вечният виновник, коментира Миков. Според него това е най-негативният и най-обширният доклад, който страната ни е получавала.
Ако предишните доклади имаха окуражаващ характер, този е доста по-обективен и реално акцентира върху съществуващите проблеми най-вече в правоприлагането, добави той.
В доклада няма "конгречулейшънс",
коментира Асен Агов от Синята коалиция. Според "сините" документът е обективен, направена е трезва оценка за напредъка на страната ни. Прави силно впечатление, отбеляза Агов, че докладът потвърждава всички констатации на Синята коалиция за отсъствие на големи успехи в борбата с организираната престъпност, за липса на трайни резултати - да има осъдени, за отслабване на борбата с корупцията по висшите етажи на властта.
"Важното е, че в доклада на Европейската комисия изобщо не се прави референция към приемането на България в Шенген", отбеляза председателят на комисията по европейски въпроси към Народното събрание Моника Панайотова.
Според първия български еврокомисар и настоящ кандидат за президент Меглена
Кунева много оценките в доклада са тежки и има твърде много са препоръки.
В документа са разкритикувани работата на съдебната система като цяло, липсата на прозрачност, съмненията за корупция, спорните назначения на висши магистратски постове, посочи тя.
В потвърждение на написаното в доклада Кунева посочи начина на избор на двама нови членове на ВСС, без кандидатурата им да бъде обсъдена от съдийската колегия, от гражданското общество, а и от другите политически партии. Това, по думите й, означава липса на диалог и неумение да се управлява.
Източник: БТА
Последвайте ни
