С тези промени в българското законодателство се въвеждат разпоредбите на директива на Европейския парламент и на Съвета на Европа от 19 май 2010 г. по отношение на енергийните характеристики на сградите.
С директивата се въвеждат изисквания при ремонта на сградите в публичния сектор, както и за прилагане на високи стандарти за енергийна ефективност при строителство на сгради с близко до нулево потребление на енергия.
По силата на промените в закона ще бъде изготвен Национален план за увеличаване броя на сградите с близко до нулево потребление на енергия. Въвеждат се сертификати за проектни енергийни характеристики; енергийно сертифициране на сгради в експлоатация и обособени части от сгради; създава се система за независим контрол на сертификатите за енергийни характеристики и докладите от инспекциите.
Енергийното сертифициране на сгради в експлоатация и обособени части от сгради за техните енергийни характеристики ще се извършва за всички сгради за обществено обслужване с разгъната застроена площ над 500 кв. м., а от 9 юли 2015 г. посоченият праг за издаване на сертификат ще бъде намален на 250 кв. м.
При продажба или при отдаване под наем на сграда или на обособени части от сграда продавачът/наемодателят ще трябва да предоставя на купувача сертификата за енергийни характеристики на сградата.
Предвижданата система за независим контрол на сертификатите за енергийни характеристики ще подлага на проверка всички издадени сертификати за енергийни характеристики през съответната година.
Ще се потърсят възможности за финансиране изпълнението на проектозакона със средства по европейските програми и/или други източници. Ще бъдат обследвани и сертифицирани 10 985 сгради.
ДПС и "Атака" бяха против промените. Според Рамадан Аталай тази разпоредба ще доведе единствено до увеличаване на нормативно-признатите разходи, но не и до повишаване на енергийната ефективност.
Павел Шопов пък заяви, че законът е лобистки и "Атака" няма да го подкрепи. По думите му той ще създаде нов механизъм за насочване на едни пари, които идват от ЕС към определени фирми.
Според законопроекта, се очаква след промените в него, да се повиши жизненият стандарт и покупателната способност. Според доклада на парламентарната икономическа комисия, с изпълнението му ще се създадат нови работни места и ще се осигури "трудова заетост на специалисти, ангажирани с обследване на сгради и промишлени системи, инспекция на водогрейни котли и климатични инсталации; намаляване разходите на държавния бюджет в средносрочен и дългосрочен план".
От гласували 96 народни представители, 79 бяха "за", трима - "против", въздържаха се 14.
Източник: БТА, БГНЕС
Последвайте ни
