През 2003 г. Георги Първанов е награждил публично международен наркотрафикант с държавното отличие "100 години Илинденско въстание", съобщава БГНЕС.
На 2 август в Благоевград Първанов награждава осъдения в Италия за трафик на хероин Алекси (Александър ) Стоименов.
През 1968 г. италианската полиция задържа Стоименов с над два килограма хероин и веднага го хвърля в затвора.
След напускането на италианските затвори Стоименов отива да живее в Белгия. Там той открива скандалния ресторант "Кошарата" в Брюксел, който се смята за свърталище на югославските спецслужби. Заведението е подпалвано на два пъти.
Подобни инциденти, за сравнително спокойния Брюксел, са изключение за онези години. Интересен е фактът, че докато е в югославските затвори, преди да напусне Македония, в затвора Стоименов е в групата на "македонистите".
Стоименов е родом от село Велюса, недалеч от гр. Струмица, Република Македония.
"Миналото на Стоименов може да бъде изяснено много лесно - с едно запитване до италианските власти. Спорната му биография бе чест коментар в средите на занимаващите се с македонските дела в София. Спомням си, че Методи Димов от Брюксел реагираше най-остро по повод организираните приеми в София на Стоименов", каза по този повод Иван Николов, директор на списание "България - Македония".
Именно личността на Методи Димов се споменава в досието на Георги Първанов като агент "Гоце" в архивите на бившата Държавна сигурност. Но и без познанството с Димов един президент трябва да бъде наясно, с кого си общува, коментира БГНЕС.
"В продължение на години, включително и след промените от 1989 г. при всяко идване в Република България граничните власти го подлагаха на щателна проверка, включително и събличане", съобщиха от спецслужбите в отговор на въпроса "дали в България са знаели какво е миналото на Алекси Стоименов".
При оповестяването на досието му Първанов призна, че в НРС има папка за него с агентурното име "Гоце", но уточни, че задачата му била безобидна и патриотична - да помогне на българския емигрант Методи Димов да подготви книга със спомени от края на XIX век.
