А ко изборите са днес, в парламента ще влязат пет партии, показват данните от изследване на обществените и политическите нагласи, проведено от социологическия екип на Института за модерна политика.
Това са: БСП – 26.2 %; ГЕРБ – 26.2 %; Реформаторски блок – 8.2% ; ДПС – 8,1% ; "България без цензура", ВМРО – 6.1 %.
В последните изследвания неизменно беше регистрирана малка преднина на БСП пред бившите управляващи от ГЕРБ. Данните от настоящето изследване обаче сочат на практика
изравнени позиции между двете водещи политически сили.
Това се дължи не толкова на ръст на ГЕРБ, колкото на лек спад в доверието към БСП", отбелязват социолозите. Според тях факторите, обусловили този спад, най-вероятно са свързани с разразилия се по време на изследването корупционен скандал с Христо Бисеров, който е хвърлил сянка върху управляващата коалиция.
"Във всички случаи трябва да се има предвид, че "моментната снимка", която представлява изследването, и силната поляризация на общественото мнение, на този етап не могат да бъдат основание да се твърди, че има устойчиви тенденции на спад или растеж в подкрепата за БСП и ГЕРБ", коментират социолозите.
Резултатите от проучването сочат, че две от формациите, които понастоящем не са представени в парламента, биха получили депутатски места, ако изборите се провеждаха към момента на изследването. Това са Реформаторският блок и новосъздаденото движение на Николай Бареков "България без цензура" заедно с ВМРО (двете формации публично заявиха общи позиции и единодействие). От сегашните парламентарни партии под границата на парламентарното представителство към момента на провеждане на изследването остава
"Атака" – 1.3% подкрепа
от респондентите. Извънпарламентарната НФСБ пък получава подкрепата на 1.9 % от респондентите. И двете националистически формации обаче запазват шансове да преодолеят изборната бариера. От останалите политически формации, които се явиха в последните парламентарни избори, изследването регистрира наличието на електорална подкрепа за непартийното Движение "Модерна България" – 0.9 % и партията на Светльо Витков "Глас народен" – 0.8 % от анкетираните.
"Като цяло наблюдаваме ерозия на партийния модел на прехода и липсата все още на ясна алтернатива на статуквото", заключават авторите на проучването.
54.1% посочват, че одобряват окупацията на Ректората,
а 35,5% заемат противоположната позиция. Друг съществен въпрос, който се дискутира и полага разделителна линия спрямо подкрепящите протеста на студентите и хората, които не са съгласни с него, е въпросът дали протестът е режисиран. На твърдението: " Протестите на студентите са режисирани" 37.9 % от анкетираните смятат, че окупацията е дирижирана от външни за студентската общност фактори, докато 48 % смятат действията на студентите, включили се в окупацията, за самостойни и неповлияни от външни сили и среди.
Повече от половината от анкетираните – 51.2% смятат, че президентът Росен Плевнелиев не изпълнява отредената му от Конституцията роля на обединител на нацията. На обратното мнение са 42,8%, а 6% не могат да преценят, сочат данните от изследването.
Настоящото проучване е проведено в периода 1-10 ноември 2013 г. Реализирана е национална извадка на пълнолетното население (18+), която възпроизвежда параметрите на генералната съвкупност. Общият обем на извадката е 1022 лица.
