"В шестнайсетгодишната ни дейност, в която провеждаме сравнителни социологически проучвания, никога не сме наблюдавали такъв срив във всички институции и авторитети.
Рискът от ефекта на доминото е осезаем. Правителството прилича на капризно дете, което много иска, но няма силите да се задържи на единия край на люлка-гърбушка. Когато в един момент повече не издържи и се пусне, всички ще политнат надолу."
Това казва в интервю за портала Kultura.bg директорът на социологическата агенция "Алфа Рисърч" Боряна Димитрова.
На въпрос дали обществото е разделено или има ясно изразени тенденции в нагласите на българските граждани тя отговаря:
"Ако под „поляризация“ разбираме разделение на обществото в отношението му към настоящата власт на две почти равни части, поляризация няма. Има еднозначно убеждение, че държавата върви надолу. Всички изследвания сочат минимална обществена легитимност на управляващото малцинство. Изключително ниски са нивата на доверие към правителството, премиера и парламента, значителен е превесът на недоверието – от 3 до 4 : 1, в зависимост от използваната методика на проучване.
Около 70% настояват за предсрочни избори. Що се отнася до протестите и по-специално до студентските протести, подкрепата, с която се ползват, е 60%.
Ако под „поляризация“ обаче разбираме изостряне на противопоставянето в обществото, тогава, да, поляризация има. Нещо повече, тя целенасочено се провокира вече почти пети месец, защото създава единствената възможна хранителна среда за удържане на властта в условия на криза и намаляваща популярност на лицата, мерките и действията на управляващите"
Според Боряна Димитрова "усещане" за разрастване на протестите имат не само хората, които ги подкрепят и е разбираемо да се оптимисти за развоя им, но и 34% от неподкрепящите ги – т.е. и те започват да усещат, че "нещо зрее в обществото“.
"За разлика отпреди два-три месеца, когато въпреки по-големия мащаб на протестите, доминираше нагласата, че промяна в статуквото е невъзможна, сега тя започва да се пропуква. Заложническата драма, в която се вкараха управляващите с казуса "Пеевски", плюс щетите от аферата Бисеров, плюс засилването на репресивните полицейски действия, формира все по-силната убеденост, че така дълго не може да се издържи.
Не партийните активисти, а здравомислещите хора са мнозинство във всяко едно общество. С инстинкта си те усещат, че управляващи, които са заети основно със собствената си охрана, а не с охраната на обществения интерес, не могат да не предизвикват ответна протестна реакция. Точно този феномен регистрира проучването", обяснява Димитрова.
"Когато на 3 ноември публикувахме резултатите от октомврийското ни проучване и основния извод от него – че българското общество тръгва по спиралата на институционален и политически срив, на мнозина това се стори твърде драматично, още повече, че по същото време други изследователи твърдяха, че е налице „стабилизация, макар и на ниско равнище“.
Само два дни по-късно – след маршовете на наказателните отряди по софийските улици, след жестоките побои над хора, „виновни“ за различния цвят на кожата си, след шоковата оставка на зам.-председателя на Народното събрание Христо Бисеров, изпреварила с няколко часа информацията от разследването на ДАНС за пране на пари – социологическият извод излезе от анонимността на числата и получи зловеща емпирична видимост", посочва социологът.
Според даннита на октомврийското проучване на “Алфа Рисърч” правителството се превръща в своего рода воденичен камък, който повлича към дъното всички институции, обяснява още Димитрова.
Неспособността му да осигури нормално функциониране на държавата и неадкеватността на действията му във връзка с бежанската криза катализират страховете, увеличават чувството за несигурност и отключват спираловиден ръст на недоверие към институциите и политическите партии.
В шестнайсетгодишната ни дейност, в която провеждаме сравнителни социологически проучвания, никога не сме наблюдавали такъв срив във всички институции и авторитети
"Рискът от ефекта на доминото е осезаем. Правителството прилича на капризно дете, което много иска, но няма силите да се задържи на единия край на люлка-гърбушка. Когато в един момент повече не издържи и се пусне, всички ще политнат надолу", казва още Боряна Димитрова.
На въпрос дали тенденцията "Атака" да избягва негативните тенденции от последния месец ще е трайна социологът отговаря, че “Атака” играе по ръба на бръснача, възползвайки се максимално от бежанската криза, и го прави както за сметка на индуцирането на несигурност и напрежение в обществото, така и за сметка на парламентарните си партньори.
"От една страна тя крепи правителството, от друга трупа рейтинг на гърба на неспособността му да решава адекватно проблемите на и със бежанците. Тъй като общият ксенофобски фон в страната рязко се е покачил, не виждам непосредствена причина тази тенденция да спре.
Ограничаването на ръста на “Атака” може да дойде по линия на разпиляването на националистическия вот към други формации в този спектър. Бомбата със закъснител обаче е цялостното разширяване на нишата на национал-радикалния вот и „нормализирането” на обществена примиримост с ксенофобската реч и действия", обяснява тя.
На въпрос ксенофобско ли е българското общество или основните проблеми са свързани с липсата на доверие в институциите Боряна Димитрова отговаря, че има висока степен на тревожност, страхове и опасения в обществото, но и висока степен на корелация между тези страхове и усещането за липса на обективна информация и неефективност на институциите.
"Колкото по-изоставени от институциите и държавата се чувстват хората, толкова по-склонни са да делегират „защита” на пара-структури и да оправдават неприязънта си към „другите” с аргумента, че и „техните права са нарушени”. Затова на “Атака”, както и на всички други националистически партии, е изгодно поддържането на слаби правителства", казва още Димитрова.
