166

Народното събрание призна "масовото изтребление" над арменците в Османската империя в периода 1915 – 1922 г., като замени думата "геноцид" от първоначално внесеното от "Атака" проекторешение.

Решението бе прието с 157 гласа за, 36 бяха против. Измененията бяха по предложение на ГЕРБ. Отпадна и позоваването на няколко международни конвенции на ООН, в които е записан "геноцида" над арменците.

С декларацията си парламентът определи 24 април за ден на възпоменание на жертвите.

След приемането на решението дпарламентът почете с едноминутно мълчание арменските жертви, а присъстващите в залата депутати на ДПС я напуснаха.

По-рано премиерът Бойко Борисов дойде изненадващо в сградата на Народното събрание, докато течеше дебатът в пленарната зала. Той проведе консултации с представители на парламентарните групи на ГРЕБ и Реформаторския блок.

След тях Борисов заяви, че ГЕРБ ще предложи парламентът да подкрепи искането за признаване на избиването на арменци в Османската империя, като думата "геноцид" бъде заменена с "масово изтребление".

Той бе категоричен, че

трябва да се прави разлика между действията на Османската империя и днешната турска държава.

"Историята си е история, жертвите са си жертви. Този ден трябва да бъде възпоменаван в тяхна памет и не само на техните и на българските, разбира се, такива. Това, което и сега предложиха от ГЕРБ, е масовото изтребление на арменците да бъде признато. Аз мисля, че ще се намери консенсус в тази посока. Казах много ясно – масовото изтребление на арменците,

това е българската дума или българските думи, или българският речник",

подчерта премерът.

"Винаги в ГЕРБ сме отчитали това, че на границата ни с Турция има проблеми. Те направиха жестове сега към нас, знаете, с износа на месо, където контрасанкциите от Русия ни удариха много в селското стопанство. Надявам се, че ясното разграничение между Османска империя и сегашна Турция и безспорните исторически факти, че са изтребени хора тогава или убити, ще се отчете и от турското правителство", допълни Борисов.

Днес депутатите обсъждаха предложената декларация по повод 100-годишнината от арменския геноцид, въпреки че в четвъртък дневният ред на депутатите бе разместен така, че практически да не се стигне до тази точката. 

По време на дебатите съпредседателят на групата на ПФ Валери Симеонов заяви, че

българският народ е съпричастен към трагедията на избитите арменци.

"Не само защото е бил жертва на подобно варварско унищожение, но и защото, следвайки изконното българско гостоприемство, толерантност и съпричастност към други етноси и религии, е дал подслон и за спасяването и приютяването на над 70 хил. арменци, бягащи от Османската империя от унищожение", каза той.

"Ние не говорим за история, говорим за твърдо установени факти и тяхната морална и международно-правна оценка.

Ние изброявахме исторически факти, спряхме да ги изброяваме. Изброявахме исторически свидетелства и исторически свидетели, хора, които са участвали в Първата световна война, които са били в Турция. Говорим за морал", коментира депутатът от "Атака" Станислав Станилов.

"Българският парламент днес е единственият, който обсъжда проект за решение, а решението по смисъла на Българската конституция има силата на закон. Не са израз просто на политическа позиция, била конюнктурна или принципна", заяви лидерът на ДПС Лютви Местан. Той бе категоричен, че ДПС няма да подкрепи обсъжданата проектодекларация, но 

не защото отрича необходимостта от обща оценка на тези събития,

а защото смята, че пътят за постигане на такава оценка може да бъде затруднен с една грешна намеса на българския парламент.

"Ние трябва да знаем къде се намираме на картата", заяви съпредседателят на групата на Реформаторския блок Радан Кънев. По думите му тишината не може да бъде лечение на последствията от насилието.

"Признаването на истината може да бъде лечение на по-тежки дори от нашите исторически рани", каза той.

Валери Жаблянов от БСП коментира, че

избиването на огромна част от арменския народ е варварски акт на разпадаща се империя,

каквато е Османската. По думите му признаването на геноцида е условие да влезем в XXI век и предпоставка за намаляване на съвременните жертви на варварските политически режими и на гражданските войни.  

В началото на заседанието предложението на народния представител от Патриотичния фронт Димитър Байрактаров да бъде удължено времето на парламента до гласуването на точка три от програмата обаче не беше прието. Искрен Веселинов от ПФ предложи да бъдат почетени жертвите на геноцида с едноминутно мълчание, но председателят на парламента Цецка Цачева посочи, че предложението не е направено в срок и не го подложи на гласуване. Въпреки това,

повечето депутати станаха на крака,

а народните представители от ДПС напуснаха залата.

Предложението на депутат от "Атака“ Десислав Чуколов точката за арменския геноцид да стане първа бе прието. ГЕРБ се въздържаха при всички гласувания.

Днес арменците отбелязват 100-годишнината от клането, отнело живота на 1,5 млн. техни предци в Османската империя.

61% от българите не са чували за арменския геноцид в Османската империя, а 39% са запознати,

сочи проучване на социологическа агенция "Галъп", направено по поръчка на посолството на Армения в София. То е проведено в периода 30 януари – 5 февруари и обхваща 1011 пълнолетни българи.

Това означава, че сред пълнолетните около 2 млн. са чували за темата. От тях две трети смятат, че Народното събрание трябва да признае арменския геноцид, а 6% – че не трябва.