А рменците отбелязват днес 100-годишнината от клането, отнело живота на 1,5 млн. техни предци в Османската империя, независимо от критиките на Турция, която продължава да отхвърля думата „геноцид“, предаде Франс прес. За възпоменателната церемония край паметника на жертвите на арменския геноцид в Ереван се очакват
няколкостотин хиляди души.
Сред поканените са руският президент Владимир Путин и френският му колега Франсоа Оланд.
Внушителният паметник, състоящ се от 12 базалтови плочи, подредени в кръг около вечен огън, и 44-метров обелиск, символизиращ възраждането на арменския народ, е открит през 1967 г., две години след големи демонстрации в Ереван, на които за първи път се настоява за признаване на геноцида.
Преди тези небивали по мащаб прояви в Армения – тогава една от 15-те републики в СССР – кланетата са наричани
„Голямата катастрофа“.
„Геноцидът на арменците е не само трагедия на народа ни, но и престъпление със световни измерения срещу цивилизацията и човечността“, подчерта арменският президент Серж Саркисян дни преди възпоменанията.
Около милион и половина души са избити системно между 1915 и 1917 г., последните години на Османската империя.
Трагедията е призната за геноцид от десетина страни.
Турция – наследничка на Османската империя – обаче изобщо не е съгласна с данните на Ереван и твърди, че при гражданска война, съчетана с глад, са намерили смъртта си между 300 и 500 хил. арменци и още толкова турци.
Анкара предизвика полемика, насрочвайки тази година
честването на стогодишнината от битката при Галиполи – годишнина, отбелязвана по традиция на 25 април, за 24 април –
деня, когато арменците ще почетат жертвите на геноцида.
През февруари 1915 г. френско-британска флотилия опитва да атакува Дарданелите, за да превземе Истанбул – столицата на Османската империя, която по онова време е съюзник на Германия. След като щурмът им е отблъснат през март, съюзниците дебаркират на 25 април в Галиполи. След девет месеца убийствена окопна война, довела до над 400 хил. убити или ранени в двата лагера, те обаче са принудени унизително да отстъпват.
Въпреки тази победа Османската империя, която вече е в сериозен упадък, завършва войната в лагера на губещите.
Битката при Галиполи обаче е станала символ на съпротивата, довела до създаването на съвременната турска република през 1923 г.
Нейният основател Мустафа Кемал, който командва полк по време на битката, си е спечелил тогава славата на национален герой.
На 24 април 1915 г. хиляди арменци, заподозрени във вражески действия срещу централното правителство на Османската империя, са арестувани в Истанбул. Повечето от тях впоследствие са екзекутирани или депортирани.
Възпоменателни церемонии са организирани от арменската диаспора на много места по света – от Лос Анджелис до Стокхолм и от Париж до Бейрут.
Скромна проява за отбелязване на стогодишнината е планирана за днес и в Истанбул.
Арменската православна църква канонизира избитите милион и половина жертви.
криза, която тихо расте" />
