Е вропейската комисия (ЕК) обяви пет наказателни процедури срещу България в областите здравеопазване и политика за потребителите, околна среда, правосъдие, транспорт и морско дело и рибарство.
Тези мерки се предприемат срещу държавите, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от законодателството на ЕС.
Една от процедурите е нова, по другите четири страната получава последно предупреждение, след което случаите може да бъдат внесени в Европейския съд.
Комисията е изпратила официално искане до България да съобщи за
пълното прилагане на Директивата за трансграничното здравно обслужване,
предвиждаща пациентите да получават здравно обслужване в друга държава от ЕС и да искат възстановяване на разходите за него в своята родина.
Директивата изисква системите на здравеопазване и доставчиците на здравно обслужване да направят така, че на пациентите да се предоставя информацията, от която те се нуждаят, за да направят информиран избор относно своето лечение в друга държава от Общността. Тя е приложена частично от България, но определени разпоредби от нея изглежда не са въведени, се посочва в съобщението.
Такова искане е изпратено и на Австрия, Белгия, Германия, Естония, Гърция, Финландия, Франция, Ирландия, Люксембург, Полша, Португалия и Великобритания.
Установените проблеми са свързани с ясното прилагане на установените в директивата правила за възстановяване на разноските за получено в чужбина здравно обслужване.
Посочените 13 държави не са въвели или не са въвели напълно тази директива в своето национално законодателство, въпреки че от тях се изискваше да направят това до 25 октомври 2013 г., пояснява ЕК. България и останалите страни разполагат с два месеца, за да съобщят на комисията мерките, които са взели за въвеждане на Директивата. Ако съответните мерки не бъдат съобщени, комисията може да реши да отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз.
България получава последно предупреждение заради
замърсяването на въздуха с фини прахови частици.
Те се дължат на промишлени дейности, на автомобилните газове и на домашното отопление и могат да причинят астма, сърдечносъдови проблеми, рак на белите дробове и преждевременна смърт, отбелязва Комисията.
Според ЕК поне от 2007 г. насам практически на цялата територия на България нивото им превишава допустимите норми, затова от България се иска да подобри защитата на гражданите си срещу това замърсяване.
Такова искане е отправено и към Латвия. Комисията иска от двете страни насочени към бъдещето, бързи и ефективни действия, за да спазят съответните норми възможно най-скоро.
Днешното изпращане на мотивирано становище следва допълнителните официални уведомителни писма, изпратени до България и Латвия през януари 2013 г.
Ако България и Латвия не предприемат действия, ЕК може да отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз, се пояснява в съобщението.
Комисията е изпратила мотивирано становище и заради невъведената в националното ни законодателство
Директива за потребителите,
която предвижда по-прозрачни цени, забрана на допълнителните такси при плащане с кредитна карта и по-дълъг период, в който потребителите могат да се откажат от договор за покупка.
Освен това Комисията официално поиска от България, но и от Австрия, Хърватия, Кипър, Чехия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Литва, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Великобритания, които членуват в шест различни функционални блока
въздушно пространство (ФБВП),
да подобрят своите блокове.
Това е първо официално писмо в тази област за България.
Функционалните блокове въздушно пространство представляват общо въздушно пространство, организирано според потоците на въздушното движение, а не според държавните граници. Те са решаваща стъпка към по-ефективна, по-евтина и по-малко замърсяваща система на въздухоплаване в Европа, се уточнява в прессъобщението.
Всички страни от ЕС трябваше да са привели в действие своите ФБВП до 4 декември 2012 г. Междудържавното споразумение за създаване на функционален блок въздушно пространство между България и Румъния влезе в сила, но напредъкът в реорганизирането на въздушното пространство и в ефективността на услугите за въздухоплаване е бавен. Това означава повече закъснения, потребяване на повече гориво и оттук – повече емисии на парникови газове и по-големи разходи за авиокомпаниите.
В изпратените днес официални уведомителни писма ЕК настоява от държавите да предприемат действия за оптимизиране на изпълнението на ФБВП и услугите за въздухоплаване.
След изпращането на тези писма страните от ЕС разполагат с два месеца за отговор и представяне на своите съображения. На тази основа Европейската комисия може да излезе с мотивирано становище и ако съответната държава не се съобрази с него в срока, определен от Комисията, Брюксел може да отнесе въпроса до Съда на Европейския съюз.
Брюксел иска от България, но и от Гърция и Словения, да осигурят пълно спазване на
регламента на ЕС за контрол на риболова,
по-специално на задълженията за осигуряване на пряк електронен обмен на съответна информация с другите държави от Общността.
Държавите от ЕС трябва да създадат необходимите системи, които им позволяват да обменят по електронен път данни за риболова. Липсата на такава система може да възпрепятства корабите от други държави от Общността да упражняват правото си да ловят риба в тези три страни и да разтоварват или продават риба на тяхна територия, се отбелязва в съобщението. По същия начин риболовни кораби, плаващи под флага на България, Гърция или Словения, могат да бъдат възпрепятствани да ловят риба извън териториалните води на тези държави и да разтоварват или продават риба в други държави от ЕС, пояснява Комисията.
Системата следва да осигурява обмен на данни за наблюдение на корабите, от риболовните дневници, декларации за разтоварване. От 1 януари 2010 г. тези изисквания са задължителни за всички държави в ЕС. Ако не получи задоволителен отговор в срок от два месеца, комисията може да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България, Гърция и Словения, се допълва в съобщението.
