Е вропейската комисия е взела решение да внесе жалба срещу България в Съда на ЕС, съобщи министърът на околната среда и водите Искра Михайлова.
По думите ѝ ЕК смята, че
страната ни не спазва директивата за биоразнообразието
в зони, които са изключително ценни за запазване на дивите птици и степните хабитати, тъй като е разрешила строителство на вятърни паркове и вилни селища.
Михайлова смята, че с разширяването на защитената зона "Калиакра", обявяването на нова защитена зона "Било" за компенсация на хабитатите, забраната на строителството на каквито и да са съоръжения на територията на "Калиакра" и подготвянето на планове за управление на зоната, до осъдителна присъда няма да се стигне.
Според нея това е могло да бъде направено още преди четири години.
"Повече от три години България е водела преговори с ЕС, обещавала, но не изпълнявала и затова е изгубила доверието на европейските партньори. Ако ние възстановим доверието и убедим партньорите ни от Европейската комисия, че това, което се поема като ангажимент, се изпълнява в България, мисля, че ще се промени и позицията по отношение на делото, ще бъдат отменени част от обвиненията", смята министър Михайлова.
В края на октомври тази година е получено официално писмо от ЕК, че България е сериозно застрашена от откриване на наказателна процедура по оперативна програма "Околна среда" (ОПОС), която към днешния ден вече е открита, съобщи пък вицепремиерът Зинаида Златанова.
Рисковете са налагане на финансови корекции по проекти по ОПОС
или анулиране частично или изцяло на европейското финансиране по програмата.
По думите на Златанова причина за откритата процедура са действия или бездействия на членове на правителството на ГЕРБ, тъй като още преди две години от ЕК са сигнализирали за допуснати нередности и въпреки многократните предупреждения те са били пренебрегвани.
Вицепремиерът даде и хронология на събитията: между 26 септември и 6 октомври 2011 г. Европейската сметна палата е извършила одит на ОПОС и предварителните заключения са изпратени на 6 март 2012 г.
На 9 октомври 2012 г. е изпратен заключителният одитен доклад. Констатациите са за смесване на критерии за избор на изпълнители с критерии за възлагане на договори за обществени поръчки.
На 9 ноември 2012 г. ЕК е изпратила писмо с изискване за предприемане на последващи действия по заключенията на одита и налагане на необходимите финансови корекции.
Българската страна е предоставила своето становище с писмо от 13 февруари 2013 г., а ЕК е изпратила писмо с което ни уведомява, че страната ни не е осигурила съответствие със задължение по регламент 10/83.
Това, по думите на Златанова е начало на процедура, която може да доведе до решение на ЕК за налагане на финансови корекции по проекти, финансирани по ОПОС, вкл. и спиране на финансирането. Решението може да бъде взето до 6 месеца след отговора на българската страна.
Златанова съобщи, че след получаването на информацията за очакваната санкция незабавно е разпоредила отговорните от българска страна органи да предприемат действия по уведомяване на Европейската комисия за
промяна на практика и прилагане на одитен подход съгласно изискванията на Брюксел.
На управляващите органи на оперативните програми ще бъдат изпратени указания за стриктно спазване на процедурите и налагане на финансови корекции на бенефициентите в размер, съответстващ на изискванията на Европейската комисия.
Златанова каза още, че очаква министрите на финансите и на околната среда и водите да разпоредят извършването на пълни проверки в техните ведомства, за да се установят всички обстоятелства, довели до настоящата ситуация.
Вицепремиерът посочи, че ако имало разминаване на одитните доклади от българска страна и тези на ЕК в размер на над 10 хил. евро по проект, то ще бъде сезирана и Eвропейската служба за борба с измамите (ОЛАФ).
Предстои сезиране и на прокуратурата за всички констатирани нередности, извършвани в последните 3-4 години със средствата на ЕС, каза още тя.
Същевременно от Европейската комисия са изразили "загриженост"
по отношение на управлението на оперативната програма "Околна среда" в България.
Става дума за проблеми при управлението на програмата и осигуряването на пълен контрол над правилното изразходване на средствата, уточни на пресконференция Ширин Уилър, говорител на еврокомисаря по регионалната политика Йоханес Хан.
Не сме изпращали писмо до българските власти, а водим закрити преговори, за които засега не мога да съобщя подробности, добави тя.
Говорителят поясни, че разговорите се водят на основата на данни от доклад на Сметната палата.
"Не мога да кажа, че има проблем (с избора на изпълнители на обществени поръчки), но това е един от въпросите, които разглеждаме. Има тревоги, свързани с управлението на фондовете по тази програма, това обичайно е свързано с обществените поръчки", добави Уилър.
