Сметната палата одитира и фирми с над 50% държавно участие

С метната палата ще извършва одити на търговските дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие, независимо от това какъв е размерът му.

Това реши парламентът с приети окончателно текстове от новия Закон за Сметната палата.

Мнозинството отхвърли предложението на БСП палатата да ревизира и дружества с миноритарно държавно участие от над 1 млн. лв., както и да се проверяват малките общини с бюджет под 10 млн. лв.

От името на вносителите от ГЕРБ председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова обясни, че Сметната палата има право и задължение,

одитирайки съответното министерство – принципал на съответното дружество, да провери и дела му в него.

Аргумент срещу предложението е и недостигът на одитори, но тя бе категорична, че е манипулация твърдението за изключването на този одит от дейността на проверяващия орган. По думите ѝ, давайки допълнителен бюджет на палатата за такива ревизии, трябва да има и възвращаемост.

Председателят на Сметната палата Лидия Руменова опроверга аргумента за недостатъчен капацитет за проверка.

"Въпрос е на организация, на приоритети, на планиране и на одитни възможности", посочи тя и увери, че Сметната палата разполага с подобен капацитет, както и че в компетенцията ѝ е и одит на общините с бюджет до 10 млн. лв.

"Узаконихте поговорката "за кокошка няма прошка, за милиони няма закони",

дадохте улица за корупционните практики", заключи социалистът Таско Ерменков след гласуването на текста.

Мнозинството обаче прие предложението на Петър Славов от Реформаторския блок в обхвата на проверка от Сметната палата да бъде предвиден и одит на смесените търговски дружества. Той обясни предложението си с казуса "Южен поток", при който не е ясно дали ще бъдат върнати парите след закриването на проекта и какво ще стане с тях.

"Има създадена смесена българо-руска компания с 50 на 50 участие", припомни депутатът.

До спор между Мая Манолова от левицата и вносителите доведе и текстът Сметната палата да одитира сметките за средствата от Европейския съюз и по други международни програми и договори.

Манолова обърна внимание, че управлението на сметки, какъвто е записът, е различно от управление на средства и означава само финансов одит, но не и такъв за съответствие, например. Затова социалистите настояха, но мнозинството не прие, да се запише в правомощията на Сметната палата одит на средствата от ЕС, а не на сметките, за да се знае във всяко отношение как се изразходват европейските пари.

Лидия Руменова също потвърди, че текстът на вносителите предполага само одит на сметките, а не и на управлението на средствата от ЕС.

Народното събрание ще може със свое решение да възлага на одитния орган да извършва до 5 ревизии годишно, извън предвидените в годишната програма, гласуваха още депутатите.

Предвижда се ръководството на Сметната палата да има петчленен състав.

Законът за одитната институция се променя от това правителство, след като предишното върна колективния орган с един председател и осем членове, избрани за срок от седем години. Сегашното правителство внася нови промени в Закона за Сметната палата. Те предвиждат палатата да има председател, двама заместници и двама външни членове. Те трябва да бъдат одобрени от Народното събрание.

Според Мая Манолова именно подкрепата и конфигурацията на управляващата коалиция ще стане ясна, когато се гласуват петимата членове на Сметната палата.

"В момента коалицията не просто е обявената официално четворна, но ни управлява коалиция 4 +. По Сметната палата ще ги познаете, това предстои", посочи тя.