А ко евроизборите бяха тази неделя БСП печели 18%, ГЕРБ – 17%, ДПС – 4,8%, по 3,2% за "Атака" и ББЦ, 3,1% – АБВ. Това показва изследване на агенция АФИС за политическите нагласи на българите 50 дни преди евроизборите.
Според агенцията кръгът на претендентите за депутатски места в Брюксел вече е очертан. "Голямата тройка" в лицето на
БСП, ГЕРБ и ДПС със сигурност ще разпределят най-малко 14 от 17-те депутатски мандата,
които се полагат на България. Още три партии демонстрират потенциал да прескочат високата бариера от 5,88% и да реализират по един мандат: Движението "България без цензура", партия "Атака" и формацията на експрезидента Първанов "АБВ".
В числото на "призьорите", които на предстоящите избори са лишени от шансове да реализират успех, но притежават потенциал да се намесят в евентуална битка за депутатски места при бъдещи избори за Народно събрание, са още партиите "Реформаторски блок" и "Национален фронт за спасение на България".
Според АФИС очакваната избирателна активност е 2,5–2,8 млн. души. Това означава, че за реализацията на поне един депутатски мандат ще са необходими най-малко 150-160 хил. гласа.
От потенциалните гласоподователи 86% вече са взели окончателно решение
за кого ще гласуват. Останалите все още се колебаят, като половината от тях се колебаят в избора си между две и повече партии, а избирателите от другата остатъчна половина – дали да гласуват изобщо.
Резултатът от битката за първото място продължава да е неизвестен. Силите между водещите политически сили БСП и ГЕРБ са "на кантар". Тази интрига увлича все повече предпочитания в полза на двете партии и ощетява останалите играчи в състезанието. Само тези две партии ще разпределят помежду си между 1,5 и 1,7 млн. гласове.
С най-мобилизирани ядра от твърди гласоподаватели разполагат ДПС и партия "Атака". При всички останали декларациите за евентуална подкрепа на 25 май са свързани с известни колебания, макар и в различна степен.
Предимството на ГЕРБ е в масовото убеждение, че България се движи в погрешна посока и хората не виждат перспектива за живота си в страната.
Това по правило е насочено срещу управляващите и облагодетелства опозицията. Мощната антиправителствена вълна, в сравнение с нивата, в които ни е позната от края на миналото лято, утихна, но се вижда, че няма промяна в масовата оценка на състоянието и на общата тенденция на развитие.
Донякъде изненадващо, но логично нивата на неодобрение на действията на правителството спадат, като същевременно се наблюдава и леко покачване на доверието в дейността на министрите и на изпълнителната власт като цяло. Въпреки загубата на привърженици на БСП през изминалата година, въпреки появата на силен ляв конкурент в лицето на "АБВ",
кабинетът "Орешарски" печели свои нови симпатизанти,
които прехвърлят автоматично подкрепата си в полза на БСП.
