Д ва парламента, три правителства, предсрочни избори, протести, контрапротести, национален ядрен референдум белязаха политическата 2013 г.
Тя започна с опит за атентат срещу Ахмед Доган, който направи заявка и за оттеглянето си от председателския пост на ДПС, като зададе тон за оттегляне и на други знакови политически фигури на прехода. Високият политически градус "нажежи" основните "играчи" и обществото още през студените зимни месеци. На 19 януари на националната конференция на ДПС беше направен опит за атентат срещу Доган и така отзвукът от оттеглянето му от лидерския пост беше заглушен от опита за покушение срещу водача на ДПС. Мястото на Доган зае посоченият от него наследник - Лютви Местан, а дългогодишният лидер на партията остана почетен председател на Движението.
Последвалите събития се развиха много бързо и в неочаквана посока. Кабинетът "Борисов", който изглеждаше стабилен и имаше достатъчно подкрепа в парламента от групата на ГЕРБ и независими депутати, подаде оставка след социални протести срещу цената на тока и монополите въобще. На тези граждански протести, много масови и извън столицата в големите градове като Варна и Пловдив, се зароди една необичайна и драстична форма на израз на недоволство - самозапалването.
Заради общественото недоволство премиерът Бойко Борисов подаде оставка с аргумента да бъде избегнато проливането на кръв. Той обяви решението си в специално изявление в парламента на 20 февруари - на 11-ия ден от националните протести. "Щом народът иска улицата да управлява държавата, нека да го направи", заяви тогава Борисов. "Всяка капчица кръв за нас е петно. Аз не мога да гледам парламент, ограден с ограда. Нито ни е цел властта, нито ни е изгода, ако трябва да се пазим от народа", коментира той. При оттеглянето си Борисов хвърли и "бомба" с обвинението, че срещу него преди години е подготвян атентат с поръчител Ахмед Доган.
"Днес си отиват депутатите, парламентаризмът остава" - с тези думи председателят на 41-то Народно събрание (НС) Цецка Цачева удари последния звънец на оглавявания от нея парламент. На ход беше служебният кабинет на Марин Райков, който трябваше да подготви предсрочните парламентарни избори.
Преди това в мандата на ГЕРБ се произведе и националният референдум с въпрос дали да се развива ядрена енергетика в България чрез изграждането на нова ядрена централа. На 27 януари избирателната активност бе 20,22%. От участвалите във вота с "да" отговориха 60,6%, а "против" - 37,96%. Недействителните бюлетини бяха 1,44%.
На 12 май страната ни гласува за ново Народно събрание. В Деня за размисъл - 11 май, избухна скандал с 350 хил. отпечатани, извън договорените количества и готови за експедиция бюлетини, намерени в печатницата в Костинброд. Сигналът беше подаден от Мая Манолова от левицата, а подозрението в опита за манипулация падна върху ГЕРБ. Единственият виновен по случая до момента обаче се оказа тогавашният главен секретар в служебното правителство Росен Желязков. На 16 декември прокуратурата внесе в съда обвинителен акт срещу него за престъпление по служба.
Анализаторите не са единодушни за ефекта от случая с костинбродските бюлетини върху резултатите, но на предсрочния вот нито една партия не получи мнозинство, а избирателната активност беше едва 51,33%.
Четири дни след вота ГЕРБ поиска касирането на изборите - безпрецедентен ход за партия, спечелила най-много гласове. Конституционният съд обаче отхвърли иска и така в парламента влязоха четири партии - ГЕРБ (с 97 депутати), БСП (84), ДПС (36) и "Атака" (23), което предпостави и патовата ситуация по-късно в него.
Традиционната десница - ДБС, СДС, за първи път от началото на прехода остана извън Народното събрание. Една от причините беше разединението вдясно, разправиите между лидерите, довели до ниското доверие и отдръпването на избирателите им. В НС не попадна и новосформираната партия на Меглена Кунева "Движение България на гражданите" (ДБГ), която за първи път се яви на избори, но социолозите предварително й даваха солидна преднина и гласове.
След загубите последваха лидерски оставки вдясно. Един от символите на десницата и бивш премиер - Иван Костов, слезе от лидерския пост в ДСБ. Оставки "хвърлиха" и Меглена Кунева, която обаче по-късно бе преизбрана начело на ДБГ, Яне Янев - РЗС, Емил Кабаиванов - СДС.
На 21 май бе конституирано 42-то Народно събрание, депутатите от четирите парламентарно представени политически сили се събраха за първото заседание на новия парламент, който обаче стартира с много нисък кредит на обществено доверие. По традиция първото заседание бе открито от най-възрастния депутат - в случая Стефан Данаилов от "Коалиция за България" (КБ), пожелал си да е добър орисник на парламента. В пленарната зала беше и президентът Росен Плевнелиев, който очерта приоритетите - влизането на страната в Шенген, запазването на валутния борд, отстояването на макроикономическата стабилност, непримиримостта към ксенофобията, расизма и всякакви прояви на нетолерантност и екстремизъм. За председател на 42-то НС беше избран Михаил Миков със заместници - Мая Манолова (КБ) и Христо Бисеров (ДПС). ГЕРБ и "Атака" не излъчиха свои представители в ръководството. Миков декларира, че ще работи, за да върне разделението на властите и първенството на парламента.
През лятото ГЕРБ предприе опозиционна тактика на бойкот на пленарните заседание и близо два месеца депутатите на Борисов не влизаха в пленарната зала, не излъчиха и свои заместник-председатели в комисиите. Въпреки "бойкота" на ГЕРБ, БСП и ДПС успяха да изберат новото българско правителство с премиер Пламен Орешарски със своите 120 депутати в парламента, след като лидерът на "Атака" Волен Сидеров се регистрира и така се осигури необходимият кворум за започването на заседанието. Самият Сидеров обаче гласува против структурата и състава на кабинета.
След избора на кабинета последваха промени в Закона за Държавната агенция "Национална сигурност" и Делян Пеевски беше избран за председател на агенцията. Това запали "фитила" на общественото недоволство, което и без това тлееше след високите битови сметки през зимата и резултатите от изборите през май.
Протестите под наслов "ДАНС with me" - игра на думи с английската дума за "танц" (dance) и абревиатурата на ДАНС - доведоха до ревизиране на избора на Пеевски, но не и до промяна на властта. Затова протестите продължават, макар и без първоначалния си заряд и масовост, и до днес с искането за предсрочни избори. За първи път в България се появи и явлението "контрапротест", когато срещу искащите оставката на кабинета "Орешарски" се изправиха защитници на властта. Застъпници за управляващите поискаха от своя страна оставката на президента Росен Плевнелиев, който според тях разединявал нацията.
На 40-я ден от началото на народното недоволство - 23 юли, полицията със сила разпръсна през нощта протестиращите пред парламента, които бяха окупирали сградата и отказваха да пуснат депутатите от три комисии и министри, които заседаваха по актуализацията на Бюджет 2013, да си отидат. Това бе нощта на барикадите, на изкъртените павета и на белия автобус, който трябваше да изведе народните представители от парламента.
Второто силово противопоставяне беше на 12 ноември. Тогава в действията пред парламента активно се включи и новата форма на протест, представлявана от "Ранобудните студенти". Стигна се до сблъсъци с органите на реда. Това накара Бойко Борисов да заяви възмутено: "Бият децата и стоят на власт."
Управляващите БСП и ДПС безпрецедентно организираха на 16 ноември общ митинг в София в подкрепа на собственото си правителство. По време на проявата лидерът на социалистите Сергей Станишев за първи път публично се извини за Възродителния процес. През същия ден опозицията от ГЕРБ събра в Пловдив привърженици и симпатизанти на митинг срещу управлението. Хронологично, проявата на ГЕРБ беше обявена публично преди да се насрочи митингът на левицата и ДПС.
Парламентарната есен започна трудно. Мнозинството в НС често не успяваше да събере кворум за пленарните заседания, тъй като представителите на ГЕРБ или не влизаха в залата, или не се регистрираха. "Депутатите на Борисов" предприеха и друга тактика - обявиха, че ще искат вот на недоверие на кабинета "до дупка". Първият беше за "провал в областта на инвестиционното проектиране". Правителството на Пламен Орешарски оцеля, като недоверие му гласуваха 86 депутати от ГЕРБ, 111 от БСП и ДПС бяха "против", а 20 народни представители от "Атака" се въздържаха. Този вот остана в историята и с това, че вносителите му сами провалиха насрочените разисквания, като не се регистрираха в началото на заседанието.
Дебатите все пак се състояха на следващия ден, след като председателят на парламента Михаил Миков разпореди квесторите ръчно да преброят народните представители в пленарната зала. С това той предизвика недоволството на ГЕРБ, чийто депутати внесоха искане за предсрочното му отстраняване от поста. Предложението очаквано не получи подкрепа от парламентарните групи на "Коалиция за България" и на ДПС и Миков запази поста си. По време на дебатите по вота народните представители от "Атака" бяха на посещение в Брюксел и така проваленото заради липса на кворум заседание даде повод на лидера на партията Волен Сидеров да заяви: "Пазете ни като стайно цвете, защото без "Атака" парламентът се срива и държавата също."
В средата на октомври правителството оцеля и при втория вот на недоверие, поискан от ГЕРБ около седмица след отхвърлянето на първия. Този път аргументът беше "провал в областта на регионалната политика". Кабинетът отново подкрепиха КБ и ДПС, а от "Атака" се въздържаха. Депутатите от ГЕРБ обявиха, че обмислят нов вот на недоверие, но по-късно се отказаха от тази тактика като неефективна.
В 42-то Народно събрание през годината скандалите почти не утихваха. След злополучното назначение на Делян Пеевски за ръководител на ДАНС и редица други назначения в изпълнителната власт, стана обществено достояние и случаят с тефтерчето на бившия вече председател на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов. В медиите излезе т. нар. тефтерче на Златанов, в което имаше инициали И. Ф., Цв. Цв., Б. Б., както и съответните инструкции как да се подходи към различни хора. Заради случая зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Искра Фидосова подаде оставка и излезе от политиката. Прокуратурата разследва сигнала, създадена е и анкетна комисия към Народното събрание.
С две повдигнати обвинения по две дела и разследван по трето вече е "дясната ръка" на Бойко Борисов - бившият министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.
Сред големите политически скандали през годината е и случаят "Христо Бисеров". Бисеров изненадващо се оттегли като заместник-председател на парламента и на ДПС, напусна и парламента. Срещу него и доведения му син е повдигнато обвинение за пране на пари. ГЕРБ поиска анкетна комисия в парламента, която да работи по случая.
Междувременно групата на ГЕРБ намаля с двама депутати - Георги Марков и Светлин Танчев,- които станаха независими. Ръководството й обаче категорично заяви, че групата е стабилна и монолитна, а лидерът Борисов каза, че ще се притесни за целостта й, когато всичките 95 останали в нея народни представители я напуснат. Той намекна и че може да не се върне на работа като депутат и се оправда със здравословното си състояние. Без да снема официално доверието си от Цветанов, Красимир Велчев и Димитър Главчев (зам.-председатели на ПГ на ГЕРБ), лидерът определи бившия парламентарен шеф Цецка Цачева за четвърти зам.-председател. Тя щяла да бъде "класната" на депутатите и да движи оперативните дела.
Пикантни скандали, свързани с пътувания в чужбина, периодично се завихряха около "Атака". Публикувани в медии снимки на лидера Волен Сидеров от кубински курорт и други места накараха ГЕРБ да поиска оставката му като председател на парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси. Това доведе и до взаимна размяна на обвинения в липса на морал и основания за оставката.
В опозиция и със заявка за следващо съвместно управление Бойко Борисов засили ухажванията си към Реформаторския блок. Засега оттам публично отклоняват поглед от протегнатата ръка. В същото време обаче още преди да се подпишат за политически съюз, самите реформатори също "се цепнаха". Рано напусна единият от партньорите (в началото бяха седем) - "Зелените", а "Синьо единство" на Надежда Нейнски няма да подпише споразумението, което пет партии от Реформаторския блок парафираха за създаване на политически съюз.
В законодателната "сметка" на първата година на 42-то Народно събрание видно място има отхвърлянето на предложението за частична отмяна на тютюнопушенето на закрити места. Не бе прието и предложението на лидера на социалистите Сергей Станишев за възможност за по-ранно пенсиониране на работещите от трета категория труд.
Комисия, ръководени от Мая Манолова, внесе в деловодството на парламента нов проект за Изборен кодекс, в който, по думите й, са намерили място много от предложенията на граждански и на неправителствени организации. Експериментално машинно гласуване още на евровота през идната година, пренареждане на листата с преференции и активна регистрация са сред новите моменти в него.
Несъмнено най-важният закон за всеки парламент и за държавата е приемането на Държавния бюджет за следващата година. Депутатите "отметнаха" Бюджет 2014 след извънредни заседания, процедурни хватки, искане за оставката на Мая Манолова и заседателен маратон, продължил около 12 часа в началото на декември. В бюджета за 2014-а те заложиха допълнителни постъпления 150 млн. лева от 20-процентна такса върху приходите от продажба на вятърна и слънчева енергия и намалиха субсидията на партиите с един лев на глас годишно - от 12 на 11 лв. Таксата върху "зелената" енергия изведе на протест представители на ВЕИ-сектора, а министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев посъветва държавния глава да не налага вето върху в тази бюджетна част.
Росен Плевнелиев не върна бюджета за повторно разглеждане в НС, но обяви, че ще сезира Конституционния съд за таксата върху приходите от ВЕИ. Вето върху бюджета нямаше да е прецедент, тъй като месеци по-рано - през август, държавният глава върна актуализацията на Бюджета за 2013 г. и парламентът трябваше да се събира на извънредно заседание по време на лятната си ваканция. Министърът на финансите Петър Чобанов определи Бюджет 2014 като социален и рестартиращ икономиката. От идната година минималната работна заплата става 340 лева. Същата сума ще се получава и като обезщетение за отглеждане на дете от една- до двегодишна възраст. Парламентът предвиди също данъчно облекчение за доходи, които не превишават 12 месечни минимални заплати за съответната година, но мярката влиза в сила от 2015-а. С текстове от бюджета на ДОО за 2014 г. депутатите замразиха възрастта и осигурителния стаж за пенсиониране на достигнатите нива от 2013-а.
В последните дни преди зимната ваканция и опозиция, и мнозинство показаха, че могат да загърбят междупартийните си разправии в името на по-важна национална кауза и да бъдат рядко единодушни. Макар и в отделни декларации, парламентарните групи осъдиха изказването на турския премиер Реджеп Ердоган, в което той определя част от региона на Тракия, включвайки Кърджалийска и Разградска област, за турска територия. Надявам се, че през следващата година 42-то НС ще може по-често да се докосва до онзи завет на Антим Първи - "закони от народа и за народа", заяви председателят на парламента Михаил Миков на заключителната пресконференция преди коледната ваканция на депутатите. Надяваме се, че ще отидем отвъд тежката конфронтация, която беше среда за работа на този парламент, каза Миков.
