П арламентът прие окончателно на второ четене държавния бюджет за 2014 г. Дискусията на второ четене започна миналия вторник. Бюджет 2014 може да се определи като социален, бюджет, който рестартира икономиката и е насочен към ускоряването на икономическия растеж, коментира пред журналисти в парламента министърът на финансите Петър Чобанов.
По думите на Чобанов това е и бюджет, който се съобразява с развитието на икономиката и не пренебрегва фискалната стабилност. Приходната част е амбициозна и напрегната, но това не означава, че е надценена, отбеляза министърът. Според него са разчетени редица промени, включително структурни и законодателни, които дават основания да се смята, че ще бъдат реализирани по-високи приходи. Имам предвид най-вече фискалния контрол, който ще стартира от началото на следващата година и обратното начисляване на ДДС, не трябва да пренебрегваме и подобряването на някои процедури, намалението на административната тежест и по-добрата комуникация, която съществува между представителите на приходните администрации и бизнеса, отбеляза Чобанов.
Той допълни, че са предвидени и буфери. Депутатите гласуваха максималният размер на държавния дълг към края на 2014 г. да не може да надвишава 18 млрд. лв. Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет по реда на Закона за държавния дълг, е 4,4 млрд. лв.
В рамките на текущата бюджетна година разпоредителите с бюджет не могат да поемат нов държавен дълг повече от регламентираното в Протокола за процедурата при прекомерен дефицит. Министерският съвет може да поема външен държавен дълг, включително чрез емисии на държавни ценни книжа на международните пазари, в размер общо до 3,9 млрд. лв. или тяхната равностойност в друга валута при условие за последваща ратификация.
В рамките на текущата бюджетна година Министерският съвет освен този дълг може да проведе преговори и сключи с Европейската инвестиционна банка споразумение за структурен програмен заем в размер до 500 млн. евро за съфинансиране на проекти, изпълнявани със средства от фондовете на ЕС, за периода 2014 - 2020 г. при условие за последваща ратификация.
Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2014 г. е в размер 4,5 млрд. лв.
Годишният размер на държавната субсидия на партиите за един получен действителен глас за 2014 г. е 11 лв., реши парламентът. Досега партийната субсидия беше 12 лева на глас. Текстът беше приет без дискусия.
Отхвърлено беше предложението на "Атака" партиите да нямат държавна субсидия, както и предложението на Георги Кадиев от левицата субсидията да бъде намалена на 6 лева на получен действителен глас.
