Н овомъченикът свети Георги Софийски, Най-нови се родил в София в началото на XVI век в семейство на българи християни. Нарича се „най-нов“ за разлика от другия мъченик Георги Софийски Нови, който пострадал за вярата през 1515 г. и чиято памет се чества на 11 февруари.
В детска възраст Георги се научил да чете и пише, и станал съзнателен, и деен християнин. На 25 години, понеже бил образован, красив и добродетелен, някои мюсюлмани пожелали да го привлекат към своята вяра. Но като не успели да постигнат това с убеждения, те насила навили на главата му свещената за тях чалма и го обявили за мюсюлманин.
Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал.
Тогава озлобената мюсюлманска тълпа го предала на съдията. Но всички усилия се оказали напразни. Нито съблазнителните обещания за високо служебно положение, нито жестоките мъчения сломили непоклатимата твърдост на неговата християнска вяра. Накрая съдията заповядал Георги да бъде обесен. Изтощен от страданията обаче страдалецът умрял в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата.
Заповедта гласяла още – тялото му да остане на бесилката три денонощия, за да започне то да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите. Обаче изтощен от дотогавашни страдания, страдалецът умрял в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това те го окачили на въжето, за да изпълнят присъдата.
Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разлагане,
а напротив – по стъгдата се носело необикновено благоухание от светите мощи на мъченика. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия. Обесването станало на 26 май 1530 г.
Подир изтичането на присъденото време кадията предал тялото на мъченика да бъде погребано по християнски, и погребението било извършено тържествено от тогавашния софийски митрополит Йеремия в църквата „Св. великомъченик Георги Победоносец“. Сега тези мощи се намират в неизвестност. Майката на мъченика починала на 40-я ден от смъртта на Георги и била погребана при нозете на сина си.
Карп бил от широкия кръг на седемдесетте апостоли на Иисус Христос.
Живял през I в. Единствен път се споменава името му от апостол Павел във второто послание до Тимотей. Карп бил негов сътрудник в град Троада, пристанище при южния вход на протока Дарданели (градът е продължител на древната Троя). Оттам минал апостол Павел в средата на века, когато за пръв път се отправил с кораб за европейския бряг. Според древни свидетелства апостол Карп после проповядвал в град Верея, Тракия, което отговаря на днешния град Стара Загора. Потрудил се много за разпространението на вярата в Христос и завършил мирно живота си.
