Н а 16 април отбелязваме 146 години от приемането на Търновската конституция от Учредителното народно събрание, свикано в Търново на 10 февруари 1879 година.
До 1991 г. денят се отбелязва на 4 декември като Ден на Конституцията и на юриста съгласно Решение 38 на Бюрото на Министерския съвет от 1979 г. На 16 април се отбелязва по инициатива на Съюза на юристите в България и след Решение 56 на Министерския съвет от 12 март 1991 г., когато е обявен за Ден на Конституцията и професионален празник на българските юристи. С Решение 879 на Министерския съвет от 16 декември 2010 г. денят е обявен и за професионален празник на съдебните служители.
Основен проект за изработването на Търновската конституция е Органическият устав, изготвен през 1878 г. от Съдебния отдел при ръководството на Временното руско управление. Конституцията съдържа 22 глави и 169 члена. Тя спазва основното изискване на Берлинския договор от 13 юли 1878 година новата държава да бъде наследствена и конституционна монархия, с народно представителство. Народното събрание е Обикновено народно събрание и Велико народно събрание. Начело на изпълнителната власт е монархът, под чийто контрол работи министерски съвет, съставен от министър-председател и министри, които се назначават и освобождават от монарха.
В Търновската конституция се полагат и основите на местните органи на власт и управление на базата на самоуправлението на общините. С нея се определят и символите на държавата - знаме и герб. Второто Велико народно събрание от 1 юли 1881 г. в Свищов суспендира Конституцията, като дава на княза поисканите от него пълномощия да управлява страната седем години по свое усмотрение. Търновската конституция е изменена на 15 май 1893 г. от IV Велико народно събрание (3-17 май 1893 г., Търново), което въвежда князът и престолонаследникът му да носят титлата „Царско Височество”, както и на 11 юли 1911 г. от V Велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911 г., Търново), когато са приети наложените от обявяването и признаването на България за независимо царство на 22 септември 1908 година изменения на конституцията.
Търновската конституция не е спазена през 1943 г., когато след смъртта на цар Борис III е избрано регентство от Обикновено народно събрание, а не от Велико народно събрание, както е според чл. 27. Търновската конституция действа до 6 декември 1947 г., когато влиза в сила Конституцията на Народна република България.
Президентът, премиерът и председателят на парламента отправиха приветствия
"Във време, в което икономическите неравенства се задълбочават, а богатството и властта се възприемат като гаранция за недосегаемост, е важно да припомним, че нашето конституционно управление почива на равенството пред закона и достойнството на всички хора." Това заяви държавният глава Румен Радев в приветствието си по повод Деня на българската Конституция и професионален празник на българските юристи.
„Няма добро управление, нито справедливост там, където законът не се прилага еднакво за всички”, допълни той.
Според Радев днешният ден, в който честваме първата българска конституция, е и повод да бъдат отбелязани заслугите на депутатите от Учредително събрание, които на 16 април 1879 г. във Велико Търново, полагат основите на нашата държавност. Президентът подчерта, че принципите, заложени в Търновската конституция за равенство на гражданите пред закона и отговорно управление, остават трайно.
„Учредителното народно събрание съзнателно и категорично изключи всякакви предпоставки за неравенство в обществото, допълни държавният глава и посочи забраната на робството, титлите за благородство и разделението на хората на съсловия, както и отхвърлените различни видове избирателен ценз, които по онова време са били широко застъпени в конституциите на останалите европейски държави”, подчертава държавният глава.
В приветствието си той поздрави също така българските юристи по повод техния празник и им пожела успех в професионалната им дейност и в общественото им призвание да защитават принципите на правовата държава.
„На 16 април 1879 г. в Търново е приета първата българска Конституция, така се поставя началото на националния ни конституционализъм. В нашата история тя остава като най-демократичната за времето си, оттогава до днес българската държава е имала четири основни закона”. Това посочи пред депутатите председателят на Народното събрание Наталия Киселова по повод Деня на българската конституция и професионалния празник на юристите.
„Действащата ни Конституция, приета от VII Велико Народно събрание, прогласи нашата втора република и потвърди републиканския принцип на републиканско управление”, продължи Киселова.
Тя подчерта още, че Конституцията от 1991 г. е въвела демократичните принципи на родния суверенитет, разделението на властите, правовата и социална държава. Чрез нея България стана пълноправен член на Съвета на Европа и на Европейския съюз, изтъкна председателят на парламента. По думите ѝ конституционните промени през изминалите повече от 20 години са показали, че търсенето на съгласие между парламентарните групи е висш принцип и той гарантира успеха на тези промени.
„Конституцията от 1991 г. е въздигнала във върховен принцип правата на човека и личността, неговото достойнство и сигурност, равнопоставеност на различни форми на собственост, гарантира закрила на детето и семейството, каза още председателят на парламента. От Търновската конституция до днес парламентарното управление остава безалтернативно”, смята Киселова.
Председателят на парламента апелира да не забравяме стремежа на съзидателите на Конституцията - да бъдем изразители на волята на българския народ, без това да поставя под съмнение принадлежността на нашата родина и нейните граждани към общочовешките ценности - свобода, мир, хуманизъм, равенство и търпимост.
„Като законодатели сме призвани в дейността си да утвърждаваме конституционните ценности и занапред в следващите десетилетия. Всеки от нас трябва да си отговори дали осъзнаваме дълга си да пазим националните интереси, да създадем демократична и правова държава”, напомни председателят на Народното събрание.
И попита - готови ли сме да запазим своите традиции и ценности, своята историческа памет и национална идентичност, без да жертваме правото на българските граждани към свободното европейско и демократично общество.
„Честит Ден на конституцията, честит празник на българските юристи”, завърши изказването си Киселова.
"Върховенството на правото, справедливостта и силните демократични институции са основата на всяко свободно и устойчиво общество", заяви премиерът Росен Желязков на официалната страница на Министерския съвет във Facebook. Той честити и професионалния празник на юристите в България.
„На 16 април, когато отбелязваме приемането на Търновската конституция - първата стъпка към изграждането на модерната българска държавност, отдаваме почит на мъдростта и прозорливостта на онези, които положиха фундамента на парламентарната ни демокрация”, посочва министър-председателят.
По думите му правото не е просто система от правила - то е гарант за човешкото достойнство, свобода и равенство. Изтъква, че правосъдието е сред ключовите приоритети на правителството.
„Работим за ефективна, прозрачна и справедлива съдебна система. Нашите усилия са насочени към ускоряване на съдебните процеси, разширяване на електронното правосъдие, въвеждане на по-строги мерки срещу домашното насилие и родителското отчуждение, както и към развитие на съдебната медиация като форма за справедливо и бързо разрешаване на спорове”, отбелязва премиерът.
Желязков изказва искрено признание и благодарност към всички правни специалисти - съдии, прокурори, адвокати, нотариуси, юрисконсулти, преподаватели, за тяхната всеотдайност, висок професионализъм и принос в утвърждаването на правовия ред.
„Вярвам, че с общи усилия ще продължим да градим и отстояваме устоите на правовата държава”, посочи министър-председателят.
