Б ългаринът, обявил най-висок доход пред Националната агенция за приходите (НАП) за 2024 г. като физическо лице, е играч на борсите и за една година е изкарал над 70 млн. лв. Това става ясно от отговор на заявление по Закона за достъп до обществена информация, подписан от изпълнителния директор на данъчната агенция Румен Спецов, пише сайтът pariteni.bg.
„Най-високата годишна данъчна основа, декларирана от физическо лице, вкл. и в качеството му на едноличен търговец, в годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2024 г. е над 70 млн. лв. Доходите на лицето са основно от „Продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи“, посочва Спецов.
Като цяло печалбите от подобни инвестиции на борсите в ЕС са необлагаеми, но ако книжата са продадени извън регулиран пазар се облагат с данък.
Към 70% от българите са изкарвали до 2000 лв. на месец
Както всяка година, и тази НАП обяви подоходното разпределение на работещите българи (за 2024 г.) съобразно декларираните от тях доходи от трудови правоотношения (включително договори за управление) – по данъчна основа.
Между 20 и 30 души през 2024 г. са взимали „заплата“ от над 800 000 лв. на месец, става ясно от отговор на НАП по друго заявление за достъп до информация. Единствено в края на годината броят на милионерите от заплата драстично се увеличава заради ежегодните бонуси.
От данните не се разбира стойността на най-високата месечна "заплата" за 2024 г., но година по-рано тя беше 3.2 млн. лв. на месец,
както Mediapool писа. Според финансови експерти част от най-високите заплати могат да бъдат начин за избягване на плащането на данък дивидент, който е 5%. Въпреки разкритието на проблема миналата година, броят на милионерите от заплати расте – например 119 души са декларирали декемврийска заплата през 2024 г. от над 800 000 лв. Година по-рано техният брой е бил 68 души.
Други около 20-30 души са взимали на месец между 500 000 лв. и 800 000 лв. през миналата година за труда си, става ясно още от данните за 2024 г. на данъчната агенция.
Както винаги, най-много българи работят на минималната работна заплата (1077 лв. или по-малко) според декларираните доходи пред НАП – над 1 милион души от близо 2.5 милиона работещи на пазара на труда у нас.
Близо 700 000 души през 2024 г. са изкарвали между 1077 лв. и 2000 лв. на месец. Това означава, че според официалните данни, които не отчитат сивата икономика на пазара на труда, 1.7 милиона души от общо работещите 2.5 милиона (близо 70%) са получавали заплата до 2000 лв. миналата година.
Около 400 000 души са тези, които са взимали между 2000 лв. и 3000 лв. на месец, сочат още данните на НАП.
Около 100 000 българи са получавали за труда си между 5000 лв. и 10 000 лв. на месец, а около 30 000 души – между 10 000 лв. и 20 000 лв.
Броят на българите, декларирали пред НАП притежаваната от тях недвижима собственост в чужбина към 31 декември 2024 г., е 4 329 души,
става ясно от отговорите по ЗДОИ.
Държавите, за които гражданите са декларирали имоти към края на 2024 г., са Австралия, Австрия, Аржентина, Армения, Аруба, Беларус, Белгия, Белиз, Босна и Херцеговина, Бразилия, Великобритания, Британските Виржински острови, Германия, Грузия, Гърция, Дания, Доминика, Доминиканска Република, Египет, Естония, Етиопия, Израел, Индия, Индонезия, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Казахстан, Канада, Катар, Кипър, Куба, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Мексико, Молдова, Монако, Нигерия, Нидерландия (Холандия), Нидерландски Антили, Норвегия, Обединени Арабски Емирства, Панама, Полша, Португалия, Република Македония, Румъния, Русия, САЩ, Словакия, Словения, Сърбия, Тайланд, Турция, Украйна, Унгария, Уругвай, Финландия, Франция, Хърватия, Черна Гора, Чехия, Швейцария, Швеция и Япония.
След като не направи сериозни данъчни разкрития на българите с имоти в Дубай, тази година НАП планира продължение на кампанията за проверки на българите с имоти в Гърция. Данъчните сравняват дали декларираните пред тях доходи съответстват на придобитото имущество.
От три години насам НАП проверява българите с имоти в Гърция, и то по сигнал на гръцките данъчни власти.
В първия етап от кампанията се проверяваха граждани с придобити или продадени имоти в Гърция през 2016 г., като към края на миналата година бяха приключили 835 ревизии, като установените допълнителни данъчни задължения бяха общо около 1.5 млн. лв.
Преди това НАП провери и българите с имоти в Обединените арабски емирства (включително в Дубай), но се оказа, че повечето от тях не се водят местни лица за НАП и от кампанията не влязоха особено големи постъпления в бюджета.
