Рязката и принудителна дигитализация на образованието, провокирана от COVID-19, постави на масата важните въпроси за бъдещето на сектора с всички възможности и предизвикателства. За някои от тях, както и за ролята на IT бизнеса в тези процеси, Economic.bg разговаря с основателя и изпълнителен директор на ТехноЛогика Огнян Траянов. Той е и председател на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ).
Разговорът с него предшества Конференцията „Образование от А до #. Иновативното училище“ на 17 юли от 10:00 ч., организирана от Economic.bg в партньорство с Новините на NOVA, Dir.bg и Kmeta.bg. Събитието ще се излъчва на живо в страниците на медиите във Facebook.
– Г-н Траянов, къде образованието са полезни технологиите и къде остават излишни?
– Полезни са с достъпа по всяко време и от всякъде по света. Видео съдържание, създадено в България и преведено с английски субтитри например, може да се използва в страни, които не могат да си позволят качествено обучение. Имаше една резистентност и навлизането на технологиите в образованието се спираше, но сега COVID-19 разруши някои от тези стигми и отвори пътя за роботиката, за изкуствения интелект, за персонализираното образование, телемедицината. Трябва да се възползваме от предизвикателствата и да ги превръщаме във възможности.
Ограниченията са свързани с това, че обучението изисква наблюдението, доброто управление, възпитанието и тълкуванията от страна учителите, което през екран е трудно. За малките, колкото и да са поколение, отраснало с някаква джаджа в ръцете, беше по-трудно да се справят. Често казваме, че технологии има навсякъде, но всъщност не всяко семейство имаше достатъчен брой устройства и добър интернет. Но това е преодолим въпрос при едни съзнателни инвестиции, каквито вече има.
Индустрия 4.0 чука на вратата, а COVID-19 ще тласне много фирми да ускорят навлизането на роботизацията. Не трябва да абсолютизираме дистанционното обучение, но ние искаме, и в БАИТ ще се борим, то да остане един от неизменните инструменти в образователния процес.
– Споменахте неравния достъп до технологии – каква е опасността той да доведе до още по-голямо маргинализиране?
– В реалните възможности на всяко европейско общество е да даде достъп до технологии, което ще реши проблема с маргинализацията. Чрез интернет малцинствата могат да намерят други по-полезни, правилни и добри модели за подражание. Това е напълно постижимо и бизнесът също се мобилизира. Сега успяхме по отношение на съдържанието и платформите, като предоставихме безплатен достъп до интелектуалните ни продукти. Не ни стигна времето да реализираме една отдавнашна моя идея да каскадираме компютри към районите с деца със затруднения.
– Разкажете повече за нея.
– Компютрите в нашата индустрия имат сравнително кратък живот от 2-3 години, след което те остават използваеми, но не отговарят на нашите изисквания. Идеята е да организираме тяхното събиране, да ги преинсталираме и дистрибутираме към училищата, където децата със затруднено материално положение да имат свободен достъп и да могат да отворят очите си към големия свят.
– За технологии говорим отдавна, но дълго като че ли бяха самоцел. Каква е ролята на учителя в това дигитално море, а и на висшето образование по педагогика?
– Да, нашето образование страда от няколко дефекта, един от които липсата на практическа насоченост. В БАИТ анализирахме този проблем и вече работим по националната програма „IT бизнесът преподава“. Идеята е учителите да идват във фирмите и да могат да се запознаят с приложението на това, което преподават, както и да получат актуализация на знанията си за новите технологии, тъй като те се подменят много бързо. Целта е да са уверени в преподаването и да не избягват трудните въпроси на децата. Другата част от тази програма е нещо добре забравено старо – участието на помощник-учители. На този етап това са наши колеги, които влизат в часовете и бидейки хора от практиката, дават интересните примери и завладяват децата. Идеята в бъдеще е да се обхванат и студентите. За да насърчи учителите, БАИТ реши да връчи и награди на най-изявените в рамките на първото издание „Иноватори в образованието“ на 23 юли.
– Програмата „IT бизнесът преподава“ одобрена ли е от МОН?
– Одобрена е от МОН, от Министерски съвет и е заделен бюджет, с който да се финансират командировъчните на учителите. Трудът на бизнеса не се заплаща.
– ТехноЛогика стои и зад детския интерактивен център TechnoMagicLand. Каква е мотивацията на компанията да развива тези инициативи?
– IT секторът се счита за един от секторите в авангарда на развитието на обществото и ние се опитваме да помогнем, не само да изискваме от образованието. С тази цел създадохме и TechnoMagicLand, който по време на извънредното положение успя да създаде 150 часа видео съдържание за децата. Предизвикателството беше интерактивният характер на нашите занимания да се адаптира към дистанционния формат.
И TechnoMagicLand, която обхваща децата в най-ранна възраст, и „IT бизнесът преподава“, която е фокусирана върху подобряването на IT обучението, целят да привлечем вниманието и да запалим страстта към информационните технологии у повече младежи. Не всички ще се развият професионално в тази сфера, но никой не трябва да има страх – нека всички да виждат в технологиите инструмент, който ще им помогне в работата.
– Промяната изисква системен подход, но кой все пак е онзи ключов елемент, който трябва да бъде атакуван, за да се задвижи целият процес ефективно?
– Труден е въпросът за реформата. И трите сектора – образование, здравеопазване и социално дело – са нереформирани. Те изискват не само политици, а държавници, които ще поемат удара на неодобрението. Тук изборът е ясен – правим ли една безкрайно болезнена реформа за година-две или ще се влачим десетилетия. Дълго насажданото схващане, че образованието трябва да е безплатно, всъщност води до това, че образование, което не ни струва нищо, не струва нищо. Необходимо е интеграция на пазарната икономика, което е болезнено и противоречи на всеки, включително и на мен първично, но е необходимо, за да бъде всеки един от тези стълбове модерен и да не кара нашите деца да отиват в чужбина. Нужни са много сериозни промени, които ще разместят слоевете и формираните професионални съсловия, но ако не се върнем до дъното, за да се оттласнем от здрава почва, това ще продължи.
– Какво трябва да е образованието и на какви умения да учи децата, особено в контекста на Индустрия 4.0?
– Прогнозата е, че в рамките на своя живот днешните деца ще сменят пет професии, а една трета от тях ще работят неща, които още не съществуват. Тъй като не знаем какви ще са професиите, не можем да дадем към образователната система заданието какви точно компетенции да изгради у тях. Затова трябва да са универсалисти и да се научат как се учи – това в нашето училище го няма като урок, няма го като задание и компетенция.
Доказано е например, че човек учи много по-добре през практика и образи. Другият мит, който се разби по време на пандемията, е, че дигиталните технологии и социалните мрежи не изграждат социални умения – видя се, че това не е така. Днешните деца се учат да общуват по друг начин от нас, те не се ограничават с децата от съседния вход или дори от града или държавата. Те имат свои социални умения, към които ние трябва да изпитваме респект.
Образованието трябва да има практическа насоченост, проектно ориентиране на задачите, да има модерни технологии, но не само за презентация на съдържание по стария начин, защото дали един учебник ще е просто електронен, в никакъв случай не е тотално различен начин на поднасяне на информацията. Трябва да мислим за симулации, с които децата могат да експериментират и да виждат, че знаейки теорията, постигат успех в приложението ѝ. Едно е да гледаш на картинка нарисувана кръвоносната система и друго например да я сканираш и тя да те препрати към тримерния модел, където да се „разхождаш“ и да виждаш кой орган къде се намира.
– Навсякъде ли са приложими технологиите – как например могат да се използват в литературата?
– Ще дам пример с моя син, който е на 16 години и създаде приложение, базирано на технологията за добавена реалност. То дава възможност, докато едно дете чете например „Под игото“, и види непозната дума, като „заптие“, да я сканира и да му излезе нейното речниково обяснение.
– В този ред на мисли как се променя четенето?
– Тук разковничето не е да караме децата да четат книга, а да ги караме да четат изобщо, независимо дали на хартия или в друг формат, защото идеята е първо да разберат красотата на словото. Не бива да смятаме, че ако някой не поема знанията в писмен вид, той няма знания. Днешните деца се справят по различен начин с предизвикателствата и поемат по различен начин информацията. Те искат бързо да получат конкретна информация за задачата, която днес стои пред тях, и това го правят с помощта на кратки видео клипове например. Но това, че се справят по-добре от нас, не значи, че се справят по-добре от своите връстници в другата държава, защото съревнованието ще е между тях.
– А къде се позиционират българските деца спрямо връстниците си от чужбина? А и ние като общество в контекста на дигиталните умения?
– За съжаление в измерители като PISA и DESI (Индекса на Европейската комисия за навлизане на цифровите технологии в икономиката и обществото) не се позиционираме добре. След като бяхме по-напред в класацията и миналата година паднахме на последното място, в DESI 2020 го затвърдихме. Това е страшен срам, защото България беше водеща в цифровите технологии, тъй като си беше отвоювала специализация по време на социалистическия блок. От там тръгнахме, а сега сме на това ниво, което е пагубно, защото вкарването на роботи ще расте със 75% годишно, според прогнозите. Фирмите искат да си скъсят производствените вериги и да изолират човешкия фактор, защото се видя, че човекът е и риск. В тази ситуация ние трябва да се конкурираме с евтината си работна ръка.
