- Представител на транспортния бранш съобщи за сигнал, че Динко Вълев е поискал 8000 евро от превозвач за репатриране на камион след катастрофата на АМ „Тракия“ – твърдение, което предстои да бъде проверено.
- Разследват се и два други автомобила, които може да са свързани с верижната катастрофа.
- Експертите призоваха шофьорите при гъста мъгла да намаляват скоростта, да спазват дистанция и при инцидент да се отдалечават от пътното платно.
Йоана Лалова, зам.-председател на Европейския транспортен клъстер, съобщи в ефира на NOVA, че след тежката верижна катастрофа на АМ „Тракия“ бил поискан подкуп от 8000 евро от превозвач, чийто камион трябвало да бъде извозен от мястото на инцидента. По думите ѝ става въпрос за Динко Вълев, известен като „ловеца на бежанци“.
„Това, което чухме от колегите, е, че са му поискали тези пари, защото той бил репатрирал камиона. Много важно е обаче, че той не го е репатрирал,а колегите помогнаха безвъзмездно“, заяви Лалова. Тя обясни, че транспортният бранш е предупредил директора на Областната дирекция на МВР в Ямбол за действията на мъжа, но отговорът бил, че няма проблем и че с него е разговаряно. По думите ѝ сигналите за подобни случаи не са от вчера, а схемата включвала задържане на товари до заплащане на определени суми.
Междувременно по последна информация за още два автомобила се предполага, че може да имат отношение към катастрофата на 289 километър на АМ „Тракия“. Единият е австрийски джип, който се смята, че е бил пред румънския камион, а другият - горящ автомобил, за който се допуска, че може да е попаднал по погрешка в насрещното движение. Лалова обясни, че информацията за джипа, първоначално съобщена от Агенция „Пътна инфраструктура“, впоследствие е била потвърдена от собственика на румънската транспортната фирма на задържания и от публикации в румънски медии. „Публичната информация е, че джипът е бил на аварийни светлини, но не и че е бил спрял. А това може да означава много неща – автомобил, който се движи по-бавно, който е спрял или е аварирал. Това обаче са хипотези и в момента е много трудно да кажем какво точно се е случило“, посочи тя.
Според бившия началник на КАТ Росен Рапчев съчетанието от лоши атмосферни условия и несъобразена скорост е ключово за подобни тежки инциденти. Той обясни, че автомобилите с по-малко щети вероятно са успели да спрат навреме, докато при верижните катастрофи често има няколко последователни удара. Инженер Иван Петков насочи вниманието и към поведението на шофьорите: „Ние знаем, че на пътя всеки гледа как да стигне по-бързо и да осигури собствения си комфорт в колата, а не толкова да се съобрази с останалите участници и със средата, която ни заобикаля", заяви той.
Причината за ужаса на АМ „Тракия“ може да е спрял тир
Председателят на Браншови съюз "Пътна помощ" Димитър Михайлов заяви, че има сигнали за поисканa сума пари за получаването на превозни средства от тежката катастрофа на АМ "Тракия".
По думите му не са били очаровани, че те отиват в частен паркинг, но са били там да помогнат, а не да се възпротивяват на решения взети от МВР.
"За нас тези хора са пострадали и нуждаещи се от нашата помощ и сме осъществили нашата дейност напълно безплатно и искахме това добро да продължи - да си получат автомобилите по начина, по който ние извозихме автомобителите на паркинга", допълни Михайлов.
Той посочи, че са получили твърди указания къде да отиват автомобилите. "Извозихме автомобилите от магистралата до мястото, на което ще се охраняват, за да не пречат на движението", каза още той.
Михайлов е категоричен, че са се обърнали за среща към вътрешния министър, за да се предоврати това, което не бива да се случва.
"Дори да не е министърът, може да бъде негов представител, който да ни изслуша и да вземе адекватни мерки срещу случващото се. Не искаме с нашия труд и помощта, която оказахме на хората, да се облагодетелстват други хора. Това не е редно. Смятам, че всички, които са присъствали на катастрофата, е трябвало да бъдат водени от будната си съвест и готовността да окажат безплатна помощ", допълни Михайлов.
Динко Вълев отрече разпространената информация, че е поискал пари за паркинг на автомобилите, участвали в трагичната катастрофа. В публикация в официалния си профил във Facebook той заяви, че не взема такси за престой или изтегляне на леки автомобили, а заплащане се изисква единствено за определени услуги, свързани с тежкотоварни камиони.
Вълев обясни, че таксите се отнасят до дейности като изтегляне на камиони с кранове и репатраци, претоварване на стоката и транспортиране на катастрофиралия камион до място, посочено от неговия собственик.
„Съпричастен съм и то много. На нито една лека кола не искам пари нито за паркинг, нито за изтегляне. Ако искат, и с години да стоят при мен“, написа той.
В публикацията си Вълев постави и въпроса дали траурните агенции предоставят безплатно услугите си на близките на загиналите.
„Само да попитам траурните агенции - съпричастни ли са, безплатно ли ще погребват хората?", написа той.
Той коментира и критиките по свой адрес, като ги свърза с конкуренцията в бранша. Според него нападките са продиктувани от това, че не е удобен на конкурентите си. Вълев заяви още, че разполага с повече техника и полага повече труд от тях.
В края на публикацията си той отправи пожелание към хората да бъдат живи и здрави.
- Как да се предпазим от инциденти на пътя при гъста мъгла?
Експертите бяха категорични, че при рязко намалена видимост водачите трябва да намалят скоростта и да поддържат достатъчна дистанция, вместо да следват темпото на автомобила пред тях. Рапчев предупреди, че внезапното спиране на автомагистрала или в аварийната лента също крие сериозен риск, тъй като останалите шофьори може да не очакват спрял автомобил. Ако обаче се наложи човек да напусне колата след инцидент, най-безопасно е да се отдалечи от платното. Той допълни, че светлоотразителната жилетка не гарантира безопасност, а водачите трябва да се отдалечат от движението, когато това е възможно.
Лалова обърна внимание, че тежкотоварните автомобили могат да бъдат по-добър ориентир за останалите водачи при мъгла заради размерите и светлинната си сигнализация. Според нея обаче проблемът е и в несъответствието между нарастващия трафик и развитието на пътната инфраструктура. „Когато ние сме между Европа и Азия и свързваме Европа и Азия, няма как да очакваме, че няма да имаме толкова много превозни средства. Икономиката се развива, но пътната инфраструктура не се развива със същите темпове“, коментира тя.
