Защо дебелеем

България е на едно от първите места в света по заболеваемост и смъртност от мозъчен инсулт, както и по протичане на миокардния инфаркт.

Всички тези болестни състояния са свързани със затлъстяването и болестното свръхтегло на българите, обясни доц. д-р Светослав Ханджиев, член на Европейската академия на науките по хранене (EANS) и национален координатор на общоевропейският диетологичен проект "Диогенес", който приключва през тази година.

Затлъстяването е сериозен проблем не само у нас, но и по света. По данни на СЗО - между 45 и 50% от населението над 14 годишна възраст в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия е с наднормено тегло, а в някои части на Германия, Великобритания и Чехия този процент надхвърля 50.

Т.е. всеки втори човек в тези страни носи по една раница от излишни килограми,

което се превръща в медико-социален проблем.

В глобален аспект проблемът със затлъстяването се превръща почти в световна пандемия, коментират експертите.

Според изследванията на проекта "Диогенес" България е на пето място по наднормено тегло на възрастното население в Европа и на шесто място по детско затлъстяване (от 11 до 17 годишна възраст).

България обаче е много по-напред по отношение за заболеваемостта вследствие на затлъстяването, както и по натрупването на лошите хранителни навици, които също разболяват българина.

Данните от изследването демонстрират, че най-високи стойности на индекса на телесната маса, на повишеното артериално налягане и на атерогенния индекс се срещат във възрастта между 45-54 години.

Тази най-продуктивна възраст носи и най-рисковите фактори на заболеваемостта на нацията ни.

Съотношението на затлъстелите жени към мъжете е 3:2.

И докато в САЩ и в някои европейски страни се установява спиране на ръста на затлъстяване, у нас този процес върви стремглаво напред.

Според данни на доц. Ханджиев за 20 години броят на лицата със затлъстяване в България се е покачил почти двойно - през 1986 г. у нас е имало около 800 хил. души със затлъстяване, през 2006 г. техният брой е близо 1,4 млн. души.

Основните екзогенни причини за затлъстяването са неправилното хранене, обездвижването и повишеният психо-социален стрес.

Преяждането е една от най-важните причини за болестното свръхтегло

Като важна причина за свръхкилограмите може да се посочи и прекомерната употреба на високоенергийни храни като захар, конфитюри, сладка, тестени и сладкарски изделия, тлъста храна и пр.

Докато в началото на миналия век средната годишна консумация на захар на глава от населението у нас е била 2 кг, то в днешно време е около 36 кг - близо 20 пъти в повече.

От 1960 г. досега у нас консумацията на животински мазнини се е повишила със 125%.

Данните сочат и за прекомерна консумация на хляб (28% повече от необходимото) и на олио (около 2,5 пъти повече от приетите норми).

В същото време

потреблението на основните хранителни продукти е под необходимите норми -

с 16% по-малко месо, 32% по-малко зеленчуци и близо два пъти по-малко плодове.

"Дебелея от нерви" - много често психотравмите в съвременното ни общество са една от сериозните причини за затлъстяването.

Много пациенти със затлъстяване сочат като отключващ момент на заболяването си смъртта на близък човек, развод, социална несполука и т.н.

Лечението в тези случаи изисква както диетично-двигателен режим, така и съответен психотерапевтичен подход, обяснява доц. Ханджиев.

Храните с нисък гликемичен индекс и високо съдържание на белтъчини са изключително подходящи за пациенти с високо наднормено тегло или хора, предразположени към затлъстяване.

Според доц. Ханджиев

традиционният български начин на хранене

е богат на храни с нисък гликемичен индекс, които ежедневно трябва да присъстват на трапезата ни - всички бобови храни, леща, варива, грах, кафяв ориз, плодове и зеленчуци, черен хляб, хляб, богат на зърна и др.

Към тези продукти трябва да се включат нетлъсто месо, мляко и млечни произведения, яйца, нетлъста риба.

Задължително трябва да се избягват острите подправки, солените и пикантни храни, тестените продукти от бяло брашно, сладкарските изделия, прекомерната употреба на алкохол.

След нахранване човек не трябва да се чувства преситен, но не бива да усеща и глад.

Чувството на глад пречи за нормализиране на телесното тегло. След хранене не трябва

да се прави почивка, а разходката е много полезна

Изследванията по проекта "Диогенес" са показали също, че хората, които по-бързо свалят тегло в началото на един хранителен режим имат по-голяма вероятност за успешно поддържане на теглото си.

Резултатите сочат също, че ако в първата седмица на един 8-седмичен хранителен режим теглото е намаляло поне с 2,5 кг, в края на този хранителен режим хората, които имат точно тази редукция, ще достигнат и оптимален обем на теглото си.

Проектът "Диогенес" е включен в Шеста Рамкова програма на Европейската комисия и обединява 33 партньори от 14 европейски държави.

Изследванията на диетолозите са започнали през 2005 г. и включват осем центъра, където се провежда основното проучване на проекта: Дания, Холандия, Германия, Испания, Великобритания, Гърция, Чехия и България.

Главен координатор на проекта е Университетът в Маастрихт, Холандия, а на изследване са подложени 932 души, от които 106 от България.

Целта на проекта "Диогенес" (акроним от диета, гени и затлъстяване), е по-доброто разбиране, профилактиката и лечението на затлъстяването от диетологична гледна точка.

Изследването също цели да се намали наднорменото тегло и затлъстяването, както и свързаните с тях усложнения.

Проектът фокусира идентифицирането на нови хранителни режими, на гени и хранителни фактори, които при определени комбинации ще окажат ефект върху наднорменото тегло на гражданите от ЕС.

Уникалността на проекта е също, че се извършва в семейства - освен възрастните родители се изследват и децата им.