Повечето българи: Добре сме

П�е �ечето българи смятат, че са в добро здраве. По петобалната система 43.2 от мъжете и 40.4% от жените у нас дават такава оценка, сочи изследване на Националният статистически институт от октомври и ноември 2008 г., извършено със съдействието на Евростат.

Европейското здравно интервю е част от Европейската система на здравни изследвания, която оценява здравния статус, начина на живот и ползването на здравни услуги сред населението на страните членки от ЕС (виж подробен pdf файл с резултатите).

На въпрос "Как най-общо оценявате здравето си?" (като цяло, а не за моментното състояние) анкетираните дават самооценка, която до голяма степен зависи от пола и възрастта им.

Мъжете по-често от жените определят здравето си като "много добро" и "добро". С напредване на възрастта пък естествено се увеличава процентът на хората, които смятат, че са в "лошо" или "много лошо" здравословно състояние.

Общо, от здравето си са се оплакали 6.5% от българите и 10.6% от българките.

Почти 95% от младите на възраст 15-24 години смятат, че са много добре или задоволително здравословно. По-малко от 1% определят състоянието си като лошо.

Данните за субективната оценка на здравето се повлияват и от демографските и културни различия между отделните страни.

България се нареждат на 10-о място при мъжете и на 9-о при жените по "много добро" здравословно състояние в европейски план.

На дъното на таблицата е Португалия, където едва 3.2 от мъжете и 2.4% от жените се смятат за много здрави, докато най-висок този дял е в Ирландия (над 50% от анкетираните), следвана от Гърция, Кипър и Швеция.

Хронични болести

Към тях изследването включва и случаите, при които анкетираното лице има заболяване, което се контролира с медикаменти, например високо кръвно налягане, или здравен проблем, който продължава или се очаква да продължи поне шест месеца и повече. Включват се и заболявания, които са със сезонен характер, като алергични заболявания.

За дългогодишен (хроничен) здравен проблем съобщават 33 от мъжете и 41.7 на сто от жените у нас.

Най-разпространеното от включените във въпросника заболявания е високото кръвно налягане, от което страда 23.3 на сто от населението. То е по-разпространено сред жените (25.9%), отколкото сред мъжете (20.4%). От анкетираните над 65-годишна възраст пък над половината страдат от хипертония.

След нея най-разпространена е исхемичната болест на сърцето (увреждането му в резултат на недостатъчно снабдяване с кислород) - при 8.3% от българите, като по-често страда нежният пол.

Артрит имат 7.5 на сто от анкетираните, двойно повече от които жени. От диабет пък, една от най-бързо разпространяващите се болести на века, страдат 4.3% от населението.

След тези заболявания по разпространеност се нареждат язвата на стомаха или на дванадесетопръстника, хроничният бронхит, хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) и др.

Сравнението с данните за страните членки от ЕС ни поставя в средата на класацията по този признак. Най-нисък е процентът на хронични заболявания в Литва, а най-висок в Полша.

Влошеното здраве влияе върху разходите за здравеопазване, отсъствието от работното място и намаляването на производителността.

През годината преди анкетата 14.3 на сто са отсъствали от работа поради здравословни причини, а през 2008 г. по данни на лечебните и здравни заведения са хоспитализирани 24 на 100 души население.

По данни на Световната здравна организация за 2006 г. честотата на хоспитализация за Европа е 19 на 100 души, а за страните членки - 18 на 100.

Извънболнична помощ

Всяка трета жена и всеки четвърти мъж у нас са посещавали лекар специалист през 2008 г.

Към общопрактикуващ лекар са се обърнали 65.9 на сто от анкетираните жени и 52.2 на сто от мъжете, докато съответно 4.3 и 2.5% никога не са го правили.

Данните за страните от ЕС показват, че най-рядко прибягват до лекар в Румъния, а най-често в Чехия, следвана от Австрия и Германия.

Една от причините за сравнително ниските показатели сред българите е неявяването на годишните профилактичните прегледи.

Основният мотив за отказ от консултация с лекар пък е "Не мога да си го позволя (много е скъпо или не се покрива от здравната каса)". На второ място и за двата пола е посочена причината "Искам да изчакам проблемът сам да се реши", следвана от "Не мога да отделя време от работа".

Употреба на лекарства

Най-голям е процентът на приемащите лекарства сред хипертониците - 62.3 от мъжете и 59.4 на сто от жените. Те са следвани от страдащите от сърдечно-съдови заболявания като инсулт или инфаркт.

Според резултатите жените приемат повече лекарства от мъжете за болки във врата или гърба, главоболие или мигрена, докато мъжете - за болки в ставите.

Данните потвърждават още, че дамите са по-склонни да приемат лекарства по самоинициатива - 33.3%, за разлика от 22 при силния пол.

Най-често това са медикаменти за главоболие, настинка, грип, възпалено гърло, както и минерали, витамини и добавки.

Профилактични мерки

Най-широко прилаганата профилактична мярка според анкетата е измерването на кръвното налягане - 77.5 от мъжете и 83.5 на сто от жените, следвана от изследването на кръвната захар. Едва 11.1 от анкетираните мъже и 14.6% от анкетираните жени някога са се ваксинирали против грип.

Разходи за собствена сметка

Лицата, обърнали се към джипи или специалист през последния месец преди интервюто, са платили за своя сметка средно по 6.22 лева, а за стоматолог - 86.54 лева.

За предписани или препоръчани от лекар медикаменти през двете седмици преди анкетата пациентите са дали от джоба си средно по 30.74 лева, а за изследвания - средно по 5.61 лева.

Наднормено тегло

Около 1.5 млн. мъже и 1.3 млн. жени в България над 15-годишна възраст имат наднормено тегло, вкл. затлъстяване. Средното тегло на българите е 79 кг, а на българките - 66.

(Наднорменото тегло е при индекс на телесната маса (ИТМ) по-голям или равен на 25, а затлъстяването при ИТМ по-голям или равен на 30. ИТМ се изчислява като отношение между теглото в килограми и квадрата на височината в метри)

Физическа активност

По този показател анкетата обхваща последните седем дни преди нея.

Средно по девет часа на седмица са ходили пеша българите на 15 и повече години, като само 9.2 от мъжете и 8.1% от жените не са го правили нито един ден през седмицата.

Общо за седемте дни силният пол е отделил 15 часа, а нежния - осем, за силно натоварващи физически дейности като аеробика, каране на велосипед, силови упражнения, копаене. Значително по-голям е процентът на лицата, извършвали умерено натоварващи дейности.

Тютюнопушене и консумация на алкохол

Броят на пушачите на възраст над 15 години е около 2,5 млн. души. Данните от Европейското здравно интервю показват, че в края на 2008 г. 40.5% от мъжете и 18.9% от жените пушат ежедневно, като едните палят средно по 20, а другите - по 14 цигари на ден.

Процентът на пушещите всеки ден е най-висок при мъжете и жените от 25 до 44 години и най-нисък при лицата над 65-годишна възраст. 15 до 24-годишните обаче понякога пушат повече от възрастните.

Тютюнопушенето е един от най-важните рискови фактори за разпространението на белодробни, някои онкологични и сърдечносъдовизаболявания.

През годината, предшестваща изследването, нито веднъж не са употребявали алкохол едва 16.9 от мъжете и 42.9% от анкетираните жени. Една трета от силния пол са пили всяка седмица, макар и с различна честота.