Забравеното наследство на българските евреи

Нова книга представя историята на евреите в Източна Европа и България и еврейското наследство в България.

Авторите Антони Георгиев и Димана Трънкова проследяват живота на българската еврейска общност от ранната история, през Средновековието, Втората световна война, времето на комунизма и до днес. Последната глава на книгата е със снимки и текстове за антисемитизма в България.

"A Guide to Jewish Bulgaria", която излиза на английски език, отвежда в относително добре познатите еврейски обекти в София, Пловдив, Самоков, Пазарджик, Русе и Шумен, но и показва по-малко познатите, понякога неочаквани еврейски забележителности във Видин, Лом, Силистра, Добрич, Варна, Бургас, Ямбол, Стара Загора, Дупница, Кюстендил, Гоце Делчев и много други места.

"Писането на "Guide to Jewish Bulgaria" беше като да намериш стар тефтер с телефонни номера на улицата и да се опиташ да намериш неговия притежател, Част от данните са запазени, други изтрити. Накрая събираш информация, която е непълна и доста често противоречива, но все пак тръгваш по дирите й", разказа Димана Трънкова при представянето на изданието.

"Аз считам себе си за български патриот. Обичам страната си такава, каквато е била, а евреите са част от нея. По ред причини обаче евреите са били неглижирани през цялото това време.

Важен факт е, че в края на Втората световна война броят на евреите, живеещи в пределите на България, е бил еднакъв с броя им преди войната. Това не се е случило в нито една друга държава в Европа", каза Антони Георгиев в интервю за БТА.

"Ако попитате един средноинтелигентен българин на улицата кои са трите неща, с които като нация се гордеем в историята, спасението на българските евреи от Холокоста най-вероятно ще бъде сред тях.

По въпроса обаче не се води и никога не се е водил смислен дебат. Обикновено, когато става дума за спасението на българските евреи, разговорът е силно политизиран", допълва Георгиев.

По думите му българските политици в началото на 21-ви век решиха да подкрепят най-безболезнената теория, а тя е че целият български народ вкупом е успял да спаси 48 хил. наши съграждани от сигурна смърт през Втората световна война.

"Ако българите са били толкова добри със своите евреи по време на войната, защо в България на Варшавския договор са останали толкова малко евреи? Какво се е случило с тяхното културно наследство, остатък от най-малко 18 века еврейско присъствие по българските земи?", пита той.

Антони Георгиев разказва, че проучванията им показали, че у нас има еврейско присъствие няколко века преди изобщо България да се създаде като държава.

Най-ранните артефакти датират от II век сл. Хр. и се намират в плевенското село Гиген.

Авторите разказват, че при обиколката им в България са открили някои от обектите, свързани с евреите, по-добре запазени, други - в състояние на пълна разруха.

Във Варна, например, едната от синагогите е била превърната в спортна зала за джудо, а другата - за бокс. Първата е съборена преди няколко години и е построен бизнес център, който поне е със запазена фасада на синагога, заедно със звездата на нея.

Това лошо състояние на по-голямата част от еврейското наследство у нас е комбинация между липса на интерес от страна на властта и липса на поддръжка.