"Какво е това, бе! Бийтълс. Ще ви дам аз на вас едни бийтълси. Какви са тия маймунски танци, не ви ли е срам!? Ако искате забавата да продължи - валс! Я извъртете един валс, бе, покажете, че сте млади хора!"
Няма българин, който да не помни думите на учителя по математика Баръмов от филма "Вчера". Който ги беше забравил, тези дни си ги припомни. След случката от Пловдив, където учител беше изгонен от работата си, защото се снимал заедно с учениците си в "маймунски танци", сравнението между реалността и филма стана популярно. Има обече няколко разлики:
Нито Харлем шейк има нещо общо с Бийтълс, нито онези години от филма имат нещо общо с времената, в които живеем днес.
Манията по т.нар. танц Харлем шейк успя само за няколко седмици да залее планетата. Качените клипове в мрежата скоро ще станат половин милион. Световното забавление се разпространява със скоростта на светлината. Също с подобна скорост и ще изчезне. Това не е Бийтълс, няма нужда изобщо от спор.
Въпреки това реакцията на учителя Баръмов от филма е логична за времето си, а реакцията на училищното ръководство спрямо учителя Христо Данев от Пловдив е нелогична за времето си.
Докато задачата на образованието тогава е била да произвежда начетени и безгласни служители за комунистическата система, задачата пред образованието днес е да произвежда мислещи граждани. Или поне така би трябвало да бъде.
Българското образование не произвежда мислещи граждани. Ако такива все още има, това е заслуга единствено и само на семействата им. Резултатът от този дефицит го виждаме всекидневно. Напоследък и по улиците.
Някъде между възторга от масовите протести и разочарованието от тяхната безцелност се крие нерадостната констатация: огромна част от младите хора не знаят къде живеят. Може да знаят коя е силната мутра в техния град, кога Николета Лозанова ще ражда, къде е пътят за Испания. Но не знаят как работи държавата, как функционира икономиката, какво пише в Конституцията.
Лозунгът "Трябва ни гражданско образование" е станал толкова банален, колкото само един лозунг може. Смисълът обаче остава - българските деца не учат как е устроено обществото, в което ще им се наложи да живеят.
Не става дума само за закони, а и за ценности – не учат, че свободата е най-висшата ценност след живота, че всички хора са равни независимо от цвета на кожата или сексуалната им ориентация, че частната собственост е неприкосновена.
Не са го учили и родителите им, сред които просветените също са малцинство. Илюзия е да си мислим, че изведнъж ще се появят млади, смели, мислещи и свободни хора, след като в голямата си част и семейната, и образователната среда ги учат на точно обратното.
Не, няма да се забавляваш с учениците си, това е вредно! Уволнен си! Утре на мястото на учителя Данев от Пловдив ще седне друг учител – опрятен, строг и необщителен. Честито!
В едни други общества децата пишат есета – избират си сами каква позиция искат да защитят, а учителите ги учат да могат да събират и подреждат логически аргументите, да формулират ясни тези и да стоят зад думите си. У нас все още караме децата да учат наизуст какво ли не, а дори и да пишат есета, то бързо ги научаваме, че трябва да внимават каква теза си избират да защитават.
Случаят с Харлем шейк в Пловдив е пример за разрива между учителите на статуквото и учителите на промяната – свободата не е ценност, униформата е ценност.
Засега статуквото побеждава. А има нужда от един мощен шейк (shake – разтърсвам), който може да дойде само отгоре, от управлението. Докато това не стане, младите и обичани от децата учители ще бъдат редки изключения, които рано или късно напускат системата. Къде по свое желание, къде не съвсем.
