Това не е разказ за герои

Това не е разказ за герои. Това е разказ за една обикновена жена и четири деца.

Ваня* е на 52 години, разведена е три пъти и е майка. От скоро вече е и баба.

Сестричките Диди (на 7 г.) и Веси (на 6 г.) и братчетата Пепи (на 8 г.) и Мишо (на 6 г.), от друга страна, имат родители, но не живеят при тях.

Преди две години момичетата са изведени от семейството им заради насилие. Прекарват една година в дом за деца, след което са поверени на грижата на Ваня. Преди около два месеца при нея са настанени и момчетата. Те също са отделени от семейната им среда заради насилие.

Ваня е професионална приемна майка. Тя живее в един от големите градове в страната и всъщност е рядък случай на родител, поел толкова деца.

Срещам се с нея, за да разбера как един човек се решава да стане приемен родител, с какво се сблъсква, какво му дава това и какво му отнема.

Още на вратата ме посрещат и четири спретнати, жизнерадостни деца, които на мига ме оглеждат и преценяват с любознателния си поглед. Объркването им от моята поява бързо отстъпва пред огромното им детско любопитство и в следващия час, докато Ваня ми разказва историите им, разговорът ни периодично бива прекъснат от надзъртания през вратата, най-хитроумни въпроси и измислени проблеми.

Но да започнем от самото начало.

Ваня признава, че е решила да стане приемен родител, защото

винаги е искала много деца,

но "така се случи, че останах с едно". Дъщеря й вече е пораснала и от три години работи в чужбина. Затова сега Ваня е сама, а още има енергия за дечица. Идеята узрявала у нея около две години. Семейството й я подкрепило и досега й помага. Дъщеря и даже пращала дрехи от чужбина.

Вълнува ме въпросът какъв трябва да е човек, за да стане приемен родител. "С много голямо сърце. Не може всеки. Трябва прекалено много да обичаш децата - отговаря ми Ваня. - Те питат, чупят, стените са на пръсти, на мазни петна. Затова казвам, че по друг начин трябва да е устроен човек. Не всеки може да търпи това да му се случва в къщата. (...) Ако говорим за изгода, на мен единствената ми изгода е, че ми върви стажът. Иначе заплащането е съвсем нищожно – за 4 деца – 435 лв., след удръжките – 335 лв. Просто е смешно".**

Първите дни на децата в дома й били много трудни.

Довели й ги "достатъчно мръсни". Веси и Диди били остригани с половин сантиметър коса и всички ги мислели за момченца. "Всъщност това много ги комплексира", казва Ваня.

И четирите деца до ден днешен ядат "до пръсване". "Имам чувството, че това е някаква първосигнална система – да си нахранен, да си на топло. Ядат, докато повърнат, и после пак ядат. Предупреждавам ги да не се тъпчат, но ги оставям да ядат колкото искат. И им казвам "в тая къща храна винаги е имало и ще има".

Всъщност момичетата се адаптирали много бързо. "По принцип опознаването между децата и приемните родители продължава месец, но още на третата среща Веси и Диди пожелали да останат в дома на Ваня.

При Пепи и Мишо не е така. "Много трудно върви процесът. Даже когато не слушат Диди казва: "мамо, те трябва да минат през дома (за деца)". Явно сериозна школовка има там (...) Пепи е сладур, обаче казва: "не, няма, не искам да правя това, което ми казвате, искам да правя това, което си искам" – така е свикнал".

"С момчетата

започваме от А, Б.

Те хвърляха паста из банята, нито четка са виждали, нито нищо. И тоалетна хартия не са виждали, не знаеха да използват тоалетната чиния".

Момичетата от самото начало й казват "мамо", докато момчетата още са на "лельо". Ваня разказва за дочут разговор между четиримата, в който Диди се възмущава, от поведението на момчетата, при положение, че родната им майка ги е изоставила мръсни, а тази, която ги храни и ги облича, е Ваня. За самата Ваня обаче това няма значение: "Аз им казах както искат, така да ми викат. Те си имат майка, знаят коя е, както решат, така да ми казват".

Кога спряха да Ви гледат като чужд човек и започнаха да ви имат доверие, питам аз. "Веси и Диди – още на третия ден. Пепи и Мишо - може би третата седмица се отпуснаха. Тези деца са минали през институция, през домашно насилие, през сексуално насилие, това оставя трайна следа в децата, а те са раними", разказва Ваня. Следите от това насилие проличават в ежедневието им. Понякога някое от децата започва да тормози другите и впоследствие се разбира, че имитира поведението на родителите си.

Веси е страшно неспокойна от последния случай, в който едно от момчетата я е тормозило. "Притеснена е, споделила е с госпожата в детската градина, страхува се, искаше да спи при мен".

Ваня казва, че

вече й имат достатъчно доверие, за да споделят

с нея, но винаги в началото е някакъв инцидент. Оттам тя започва да "ниши нещата – въпрос по въпрос и срещу една пастичка детето си казва".

С Диди още имаме този проблем – когато излизаме, тя започва да бърка по кофите и казаните, за да видела какво има за ядене. Година вече е при мен, а са били и година в дом. Това, което е направила майката – да ги води по кофите, оставя толкова дълбок отпечатък, че трудно можеш да го изтриеш".

Мишо пък е плашлив. Внезапни шумове и резки движения го карат да се свива.

При друг случай, когато момичетата съвсем не слушали, Ваня им обявила, че "ще се наказваме". Веси и Диди веднага се сепнали, че ще им вземе храната или ще им слага боб под краката. "В дома

не са им давали ядене и са ги слагали на боб, разказват за розова пръчка, червена пръчка,

че са ги боцкали с игли", възмущава се Ваня. Сега знаят, че наказанието е да седнат на стола до хладилника. "Сядат, тананикат си, пеят си, шегуваме се, че само семки им трябват, за да не скучаят."

Това, което децата споделят с приемните си родители, стига до социалните работници и евентуално може да се започне процедура срещу биологичните им родители. Така е на хартия. "Процедурата обаче е много тромава, разказва Ваня. - започва се разследване и не се стига до никъде". Знае го от опит. В нейния конкретен случай социалните са си свършили работата "достатъчно добре", стигнало се е до прокуратурата. Когато следователката започнала да разпитва Диди, тя блокирала. "Или може би проблемът е, че започнаха първо с подаръците – дадоха им листа и флумастри, и децата си отвлякоха вниманието, след което заявили, че нищо не знаят и не помнят".

Биологичните родители имат право да се виждат с децата си, които са дадени в приемни семейства. Срещата се осъществява в присъствието на психолог и на социален работник в Отдел "Закрила на детето". Пепи и Мишо са се видели по веднъж с майка си и с баща си. Веси и Диди все още не са били търсени.

Успяхте ли да се привържете към тях, питам аз. "Май да, а пък не е желателно", ми отговаря Ваня. Признава, че за нея няма никакво значение дали децата са от ромски произход или не. "Дали си черен, дали бял, червен, жълт, ти или си стойностен човек, или не си", казва тя.

Да си приемен родител не е като да си осиновител, затова питам Ваня дали си мисли за раздялата с децата. "Мислила съм си, че ще има сълзи и сополи, да.

Всяка раздяла е една малка смърт",

отговаря тя с малко тъжна усмивка. Въпреки това признава, че не е мислила за осиновяване. "Годините са ми много, физически няма да имам тези сили, а за едно дете е важно да има здрав, енергичен родител".

Приемен или биологичен, родителят играе огромна роля в живота на детето. Семейството на Ваня е показателен пример. Само след два месеца Пепи и Диди ще бъдат първолаци. Мишо ще е второкласник, но понеже не може да чете и да пише, през ден ходи с Ваня на летни занимания в училище, където дежурните учители му дават домашни. Веси е станала истински перфекционист по отношение на правилата вкъщи и личната хигиена. А аргументът "мама каза" за нея е почти закон, който налага и на останалите.

В крайна сметка може би сгреших – това е разказ за герои.

-----

*Лицата са истински, но имената им са променени

**В края на миналата година започна проектът "Приеми дете. Създай бъдеще", който ще финансира допълнително първите сто утвърдени приемни семейства, кандидатствали през 2012 г. Паричната помощ ще бъде предоставена на всяко от тях, когато приемат в дома си дете, лишено от родителски грижи.

Подкрепата ще бъде в размер на 100 лева месечно в продължение на една година за покриване на част от разходите. Приемните родители на две деца или дете с увреждания ще получават двойна надбавка.

Партньори на програмата са Национална мрежа за децата, Български дарителски форум, Министерство на труда и социалната политика и Държавна агенция за закрила на детето. Посланик на добра воля на "Приеми дете. Създай бъдеще" са мъниците от детска формация "Бон-Бон", които посветиха на инициативата своята песен "Химн на децата" и заснеха специален клип към нея.

Процесът по кандидатстване и утвърждаване на приемните семейства е описан в priemnosemeistvo.org.