Православната църква почита днес паметта на св. Атанасий Велики - наричан още "баща на православието", велик учител на Църквата и защитник на християнското учение за Боговъплъщението.
Християнският празник е наричан от народа Атанасовден и на него празнуват всички с имена
Атанас, Атанаска, Наско, Наска и др. под.
Атанасий е роден през 295 г. в Александрия, Египет. Той получил добро светско образование, но изучавал усърдно Свещеното писание. Още преди да завърши обучението си, една случка предопределила съдбата му.
Веднъж Александрийският архиепископ св. Александър гледал през прозореца и станал свидетел на интересна сцена: група момчета християни играели на морския бряг, кръщавайки своите връстници езичници.
Децата избрали Атанасий за "епископ", а други играели свещеници и дякони, които му водели езически, за да ги кръсти.
Архиепископ Александър заповядал да доведат малчуганите при него и след като изслушал подробностите за играта им, се убедил, че кръщението било извършено изцяло в съгласие с църковния устав. Той го признал за действително, допълнил го с миропомазване и посъветвал родителите на Атанасий да подготвят сина си за църковно служение.
След като момчето завършило училище, Александър го взел в своя дом и го направил свой духовен син и секретар. Така
започнал духовният път на бъдещия св. Атанасий Велики
Прозвището "Велики" той получил заради непримиримата си борба с арианството, според което Исус Христос и Бог Отец нямат една и съща фундаментална природа, а Христос е сътворен, по-низш бог, само подобен на Отца.
Едва 23-годишен той взел участие в Първият вселенски събор в Никея през 325 г., където помогнал за осъждането на Арий. По-късно той е провъзгласен и за Александрийски архиепископ.
Враговете на св. Атанасий на няколко пъти успявали да извоюват неговото осъждане и изгнание. От всичките 47 години на своето епископско служение той прекарал 15 години в изгнание.
През 373 г. Атанасий починал в Александрия на 76-годишна възраст.
В народните вярвания св. Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!". Затова и празникът е известен и като "Среди зима".
Атанасовден се почита, както и Антоновден, като празник на ковачите
железарите, ножарите и налбантите, а също така и като ден за омилостивяване на чумата и шарката. Пекат се питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка.
Жените спазват същите забрани, както и на Антоновден - не предат, не плетат, не варят боб и леща, за да не разсърдят чумата, шарката и "синята пъпка".
На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.
В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят и играят хора.
Поздравете вашите именици с картичка от Vcards.bg!
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!